Септември почти винаги е един от най-силните ми месеци откъм прочетени книги. Може би за това има вина и есенната Алея на книгата в София, след която списъкът ми с книги за четене неизменно става още по-дълъг.
Тази година септември ми подари 12 книги, различни като жанр, атмосфера и тематика. От японската корпоративна култура до тайните на човешката памет, от мрачните алпийски гори до необятния Космос.
„Изумление и трепет“ – Амели Нотомб
С много самоирония и характерния си хумор Нотомб разкрива абсурдите на японската корпоративна йерархия и сложността на междукултурното общуване. Роман за сблъсъка между индивидуалността и обществените очаквания.
„Изпитанието“ – Ани Ерно
Без патос и литературни украшения Ани Ерно разказва за едно дълбоко лично преживяване, превръщайки го в размисъл за свободата, срама и властта над женското тяло. Сурова, откровена и болезнена книга.
„Тайна“ – Филип Гримбер
История за разрушителната сила на семейните тайни и за миналото, което продължава да живее в следващите поколения. Особено ме впечатли сдържаният, почти минималистичен стил, с който Гримбер разкрива дълбоките травми на паметта.
„Атон“ – Франческо Фратини
Динамичен трилър, който преплита геополитически конспирации, религиозен мистицизъм и семейна драма. Макар стилът на автора да не се доближава особено до предпочитанията ми, романът поставя интересни въпроси за сблъсъка между духовността и човешката разрушителност.
„Цветя над ада“ – Илария Тути
Сред мрачните и величествени италиански Алпи една криминална загадка постепенно се превръща в изследване на човешката жестокост и травмите, които я пораждат. А комисар Тереза Баталия е един от най-пълнокръвните и запомнящи се персонажи, които съм срещала.
„Панофобия“ – Валентин Славеев
Роман, който обръща поглед навътре, към страховете, травмите и крехките граници на човешката идентичност. Изкуственият интелект се превръща в средство за проникване в най-интимните пространства на съзнанието, поставяйки въпроса дали пълното себепознание непременно носи освобождение.
„Спящата нимфа“ – Илария Тути
Втора среща с Тереза Баталия, този път сред тайните на една изолирана алпийска общност. Роман за паметта, принадлежността и мълчанието, което понякога съхранява традициите, а друг път прикрива болезнени истини.
„В орбита“ – Саманта Харви
Шестима астронавти, шестнадесет изгрева и залеза и Земята, видяна от Космоса. Необикновено съзерцателен роман за човешката преходност, за условността на границите и за крехкостта на планетата, която наричаме свой дом.
„Минали години“ – Каро Клеър Бърк
Остра сатира на идеализирания образ на „традиционната съпруга“ и носталгията по доброто старо време. Какво се случва, когато внимателно режисираната представа за миналото се сблъска с действителните условия на живот в него?
„Убийци на звезди“ – Христо Гошев
Мащабна научна фантастика, в която човечеството е достигнало далечни звездни системи, но е отнесло със себе си и най-древните си слабости. Зад космическите битки и технологичните постижения се разгръща размисъл за човешката горделивост, страха от различното и илюзията за собственото ни превъзходство.
„Земляни“ – Саяка Мурата
Смущаващ и провокативен роман за социалното отчуждение, травмата и бунта срещу наложените норми. Мурата отвежда стремежа към принадлежност и свобода до крайности, в които границата между въображението и действителността постепенно изчезва.
„Естествен роман“ – Георги Господинов
Фрагментарен, ироничен и меланхоличен разказ за разпадането на един личен свят. Роман, който непрекъснато започва отново, сякаш самата човешка памет отказва да подреди живота в история с ясно начало и окончателен край.
И така изпращам септември- с дванадесет прочетени книги, много различни литературни светове. За всеки роман може да откриете ревю в блога.
