Цветя над ада, Илария Тути

  • Оригинално заглавие: Fiori sopra l'inferno
  • Автор: Илария Тути
  • Дата на публикуване: 2022г.
  • Страници: 349
  • Издателство: Лемур
цветя над ада
☕︎ ~ 4 мин. за четене

„Цветя над ада“ от Илария Тути е дебютен и изключително въздействащ роман, който ни отвежда в италианските Алпи. Зад привидната рамка на криминалната загадка постепенно се разгръща темата за произхода на чудовището, за травмата, която продължава да живее в човека, и за крехкостта на човешкото пред лицето на насилието, страха и самотата.

Действието се развива в Травени- малко алпийско селище, притиснато между планините и гората, но има нещо затворено и непроницаемо, нещо, което местните хора пазят за себе си.

Илария Тути използва природата като своеобразен персонаж. Планината и гората постоянно присъстват в повествованието, красиви и заплашителни, закрилящи и опасни едновременно. В този пейзаж красотата и заплахата съществуват едновременно и още от началото подготвят читателя за една от основните идеи на романа: нещата невинаги са това, което изглеждат на повърхността.

Разказът се движи между две времеви линии. В настоящето следим разследването на поредица от тревожни събития в Травени. В миналото се връщаме към 1978 година и Училището, място на тайни, експерименти и решения, които ще променят бъдещето.  

Тути умело променя и самата логика на криминалния роман. В началото читателят очаква познатото движение от престъплението към извършителя. Но колкото повече напредва разследването, толкова по-важен става не въпросът кой, а защо. Романът поставя акцента върху причините човек да извърши тези чудовищни деяния, травмите, които са го изградили и тласнали към насилие.

В центъра на това разследване стои комисар Тереза Баталия, един от най-силните и пълнокръвни образи, които някога съм срещала. Още с появата си тя се различава от обичайния тип следовател в криминалната литература. Тереза не е млада, безупречно изглеждаща и физически непобедима героиня, а  на възраст, с тежко тяло, здравословни проблеми, умора, раздразнителност и характер, който често затруднява хората около нея. Рязка е, понякога груба, нетърпелива и не особено склонна към любезности. В същото време зад тази твърдост се крие изключителна чувствителност към човешката болка.

Способността ѝ да разбира чуждото страдание е едно от най-силните ѝ професионални качества. Опитва се да влезе в тяхната логика, да разбере страховете им, желанията им, раните, които са ги оформили като личности. Нейната емпатия е аналитична, понякога болезнена.

Илария Тути изгражда героинята си и чрез една особено силна вътрешна драматургия. Тереза е човек, чиято работа зависи от паметта, способността да свързва факти, да разпознава модели и да възстановява човешки истории от отделни следи. В същото време собствената ѝ памет започва да се превръща в несигурна територия. Жената, която трябва да възстановява чуждото минало, усеща заплахата постепенно да изгуби части от своето.

Как се създава чудовище и в кой момент човекът, когото наричаме чудовище, е престанал да бъде просто дете, нуждаещо се от любов? Около този въпрос романът изгражда цяла система от противопоставяния: дете и възрастен, природа и цивилизация, студ и топлина, тяло и разум, памет и забрава, жертва и насилник, невинност и вина. С напредването на повествованието става все по-ясно, че в сърцевината на историята стои въпросът за произхода на насилието.

Тути постепенно разколебава удобното разделение между жертва и чудовище, между „добрия“ и „лошия“. Именно тук е един от най-силните нравствени пластове на „Цветя над ада“. Когато наречем някого чудовище, сякаш прекратяваме необходимостта да го разбираме. Поставяме го извън човешкото и така преставаме да питаме откъде е дошло това зло, как е било създадено и кой е допринесъл за неговото създаване.

Особено важна е ролята на децата. Детето зависи от възрастния, а начинът, по който възрастният се отнася към него, може да остави отпечатък за цял живот. Насилието върху дете придобива още по-тежък смисъл именно защото е насочено към човешко същество, което все още изгражда представата си за света и за собствената си стойност. Но децата в „Цветя над ада“ носят и надежда. Чрез тях романът показва и другата възможност- близостта, приятелството, инстинкта да се защитят взаимно.

„Цветя над ада“ побира едновременно красотата и ужаса. Колкото и да цъфтят, цветята не лекуват мрака, но и самият ад не притежава властта да изтрие красотата им от света.

Сюжет
10
Стил
10
Емоция
10

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *