„Изумление и трепет“ от Амели Нотомб е роман с автобиографични елементи, който проследява една година от живота на младата белгийка Амели като служителка в огромната японска корпорация „Юмимото“. Родена в Япония по времето, когато баща ѝ е дипломат, тя се завръща в страната с дълбока привързаност към нея и с донякъде идеализирана представа за японската култура. Очаква, че познаването на езика и близостта ѝ с тази култура ще ѝ помогнат да се впише. Вместо това много скоро се сблъсква със строгата йерархия, неписаните правила и безусловното подчинение.
Много любопитно е разгледана междукултурната комуникация в романа. Всяка държава има свои норми, ценности и неписани правила, които определят освен начина, по който хората общуват, така и представите им за уважение, професионализъм, авторитет и допустимо поведение. Това е един от най-големите проблеми на Амели. Тя владее японски език и познава страната, но това не означава, че разбира напълно логиката на японската корпоративна култура. Поведение, което за Амели изглежда естествено, инициативно или добронамерено, може да бъде възприето като нарушение на йерархията или като неуместна намеса.
Особено силна е тирадата на Амели за положението на японската жена. В нея Нотомб събира на едно място почти всички обществени изисквания, които според разказвачката са поставени пред жената: тя трябва да бъде красива, сдържана, възпитана, работлива, успешна, но не прекалено независима; да има професионални амбиции, но в същото време да не нарушава установената йерархия; да се омъжи навреме, да изпълнява ролята си на съпруга и майка и да не показва открито неудовлетворение от ограниченията, наложени върху нея. Тирадата постепенно придобива почти задушаващ ритъм. Едно задължение води към друго, една забрана към следваща, докато накрая за личното желание почти не остава място. рез характерната си хипербола тя показва колко непосилна може да стане система, която непрекъснато определя какво трябва да бъдеш, без почти никога да пита какво искаш да бъдеш. Амели стига до провокативното заключение, че изпитва възхищение към всяка добре възпитана японка, която не се е самоубила.
Въпреки тежките унижения и абсурдните задачи (стигащи дотам Амели да бъде понижена до отговорник за тоалетните), Нотомб разказва с удивителен самоироничен хумор, лекота и стоицизъм.
“Утре сутринта моите палачи ще пристигнат и аз ще им кажа :”Съгреших. Убийте ме. Последната ми воля е Фабуки да ме умъртви. Нека ми отвинти главата като мелничка за чер пипер. Вземете и яжте, защото това е моят пипер, който ще се посипе за вас, за цялото човечество, черният пипер на новото и вечно единение. И кихайте в моя памет”.
По книгата има филмова адаптация от Ален Корно: „Изумление и трепет“ в която героинята Амели Нотомб е изиграна от актрисата Силви Тестюд.
Всъщност „Изумление и трепет“ поставя въпроса- какво остава от човек, когато обществото предварително е определило почти всичко,как трябва да се държи, какво трябва да желае, кога трябва да успее и какво няма право да показва.
