Спящата нимфа, Илария Тути

  • Оригинално заглавие: Ninfa dormiente
  • Автор: Илария Тути
  • Дата на публикуване: 2023г.
  • Страници: 527
  • Издателство: Лемур
спящата нимфа
☕︎ ~ 2 мин. за четене

„Спящата нимфа“ от Илария Тути, втората книга от поредицата на инспектор Тереза Баталия, започва с необичаен случай. Стара картина, създадена в края на Втората световна война, се оказва свързана с престъпление, останало неразкрито десетилетия. Самото произведение на изкуството е създадено с кръв и сърдечни тъкани. Разследването отвежда Тереза и Масимо към затворена общност, силно свързана със своята история, традиции и мълчание.

Тереза Баталия и екипът ѝ попадат в света на резианците, жителите на долина Резия, общност със силно чувство за принадлежност, собствени традиции, език и памет. Те са малка славянска етническа общност, живееща в Североизточна Италия в изолираната алпийска долина Резия (Resia). Говорят на специфичен архаичен диалект (резиански), който има словенски произход, но поради вековната изолация се е развил самостоятелно и съдържа уникални лингвистични характеристики.

Резианците  са представени като общност, която ревностно пази идентичността си и всичко онова, което я отличава.  Съхраняването на традициите, езика и спомените се превръща в начин за оцеляване на общността, но същият този механизъм може да пази и тайни. Така мълчанието придобива двойно значение, едновременно форма на защита и възможност болезненото минало да остане скрито. Границата между лоялността към своите и прикриването на истината постепенно се размива.

Ако в „Цветя над ада“ Тути се фокусираше върху изграждането на образа на Тереза Баталия, тук тя навлиза по-дълбоко и в образа на Масимо Марини. Авторката разкрива повече от неговата чувствителност, колебания и вътрешните му терзания. Той започва да носи собствена тежест в историята, да прави избори и да разкрива части от себе си, които в първия роман остават по-слабо видими. Тереза продължава да бъде рязка и взискателна, но отношението ѝ към Масимо показва и друга нейна страна- способността да вижда слабостта на човека отсреща и да го защитава.  

„Спящата нимфа“ говори за цената на принадлежността, за лоялността към своите, за тайните, които една общност може да носи поколения наред, и за трудността истината да бъде отделена от паметта. И в тази книга Илария Тути разкрива своето майсторство да описва природата, като ѝ придава тайнственост я превръща в неизменна част от напрежението в романа. Отново много силен роман и невероятно плътен и действителен персонаж в лицето на Тереза Баталия.

Сюжет
9
Стил
9
Емоция
9

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *