„Разплитането на Вселената“ от Александър Върхошков е впечатляващ дебютен роман, който преплита научнопопулярни идеи, мистерия и технологични елементи, които поставят всеки един от нас в центъра на Вселената. В романа проследяваме няколко паралелни сюжетни линия, които в крайна сметка се сливат и поставят под въпрос реалността такава, каквато я познаваме. Годината е 2079, човечеството е претърпяло войни, Сначъри, Аномалията и въпреки тях научният интерес и непрестанният стремеж към опознаване на неизвестното оцеляват.
Алиса Хол е учен, който се занимава с разработването на портал за телепортиране, Дейвид Кел е посветил научната си кариера в търсене на отговори какво се намира отвъд време-пространството, а Кевин Шейли е детектив в отдел „Убийства“, който разследва случай на изчезнало дете. Всеки носи своята лична история и вътрешен конфликт, чрез които Върхошков разгръща в дълбочина образите им. Именно този човешки елемент допринася за връзката с читателя.
Динамиката на сюжета е впечатляваща, без да е затрупана с фактология. Върхошков умело редува различните сюжетни линии, като внася напрежение в историята чрез неочаквани обрати и силни поанти, които кулминират в най-напрегнатите моменти на разказа. Мистериите, разследванията и аномалиите, с които се сблъскват героите са добре развити и държат в напрежение до самия край. Светът, който изгражда е оригинален и убедителен, сякаш е логично продължение на настоящата реалност.
Някои от основните теми, които се открояват отвъд научнофантастичните елементи, са вътрешните битки, които водим след тежка загуба, търсенето на справедливост, което пуска мрак в душата и сякаш моралните граници се размиват, самоунищожението, до което човечеството може да се доведе. Най-силната линия е тази за любовта. Истинската любов, която намира път през време-пространството, саможертвата в името на любовта. Изключително много ми допадна идеята за монолог на Съзнанието и ми се искаше да чета повече и от тази гледна точка, но може да е идея за следващ роман.
„Разплитането на Вселената“ е невероятен роман, Александър Върхошков демонстрира впечатляващо въображение, усет към структурата и способност да съчетава научна идея с емоционална дълбочина. Това е дебют, който заслужва внимание и оставя усещането, че българската фантастика има нов, ярък и обещаващ глас.