Скръбта е твар перната, Макс Портър

  • Оригинално заглавие: Grief is the thing with feathers
  • Автор: Макс Портър
  • Дата на публикуване: 2016г.
  • Страници: 122
  • Издателство: Лабиринт
скръбта е твар перната
☕︎ ~ 2 мин. за четене

Скръбта е твар перната от Макс Портър

Скръбта е Вран, който потраква с клюн по сърцето, откъсва парче от душата и го отнася в мълчанието на безкрайната нощ. „Скръбта е твар перната“ от Макс Портър разкрива историята за единствения гост, който рано или късно прекрачва прага на всеки дом- смъртта. Сюжетът ни запознава с баща и неговите двама синове, останали сред руините след смъртта на майката. Всеки преживява по собствен начин загубата. В момент на емоционален колапс в живота им нахлува Вранът, антропоморфно, дръзко, цинично същество, което ще ги преведе през скръбта.

„Скръбта ми се струваше четириизмерна абстрактна бегла позната.“

Макс Портър пише романа дълги години, докато се бори със загубата на своя баща. Не знаем дали изборът е случаен, но сякаш чрез художествената измислица, Портър изследва една алтернативна реалност, в която остава бащата. Така романът вместо разказ за осиротяването, се превръща в история за оцеляването на останалите.

Заглавието е директна препратка към прочутото стихотворение на Емили Дикинсън „Надеждата е твар перната“ („Hope is the thing with feathers“). Ако там питцата е метафора за надежда, при Портър тя е тежката и раздираща скръб. Стилът на автора прави тази, на пръв поглед обикновена и човешка история, изключително впечатляваща дори граничеща с гениалността. Далеч от класическата проза „Скръбта е твар перната“ е хибрид между поезия, роман, притча. Силно фрагментиран стил, който преплита три гледни точка. Бащата, който е литературовед, но е неспособен да анализира и преживее собствената си болка- „дайте ми свобода да дишам, дайте ми усещане за нея“. Гласът на момчетата, подобно на „Голямата тетрадка“ на Агота Кристоф, се вплита в едно общо „ние“. Вран е пратеник на хаоса, безредието, той говори със звукоподражания, вулгаризми, каламбури и архаичен език.

Любопитно е сравнението на скръбта с птица. Имено тя материализира мъката, като се превръща в средство за отглеждане и превъзмогване на скръбта. Толкова е силна, че заема пространство: мирише, тежи, диша. Има нокти, пера и човка и с тях бавно напомня, че болката също е жива. Романът дори излиза извън литературата, в пиеса, адаптирана и режисирана от Енда Уолш. В нея Килиън Мърфи прави забележително превъплъщение, играейки едновременно овдовелия баща и антропоморфния гарван.

„Скръбта е твар перната“ е мрачен полет през разпада на душата, поезия, разкъсани спомени и пера от болка.

Сюжет
7
Стил
10
Емоция
8

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *