Май месец беше месецът на разнообразните жанрове. Започнах с „Един почти съвършен свят“ от Лоран Гунел, който ни пренася в свят, контролиран от алгоритми, които са създадени от изкуствен интелект. Романът умело съчетава антиутопични елементи с психологически трилър. Една от основните теми е свободната воля и правото ни избор, които ни различават като вид. Въпреки, че не успя да ме грабне и да се нареди сред любимците ми, смятам, че е изключително актуален сюжет, който ни напомня, че бъдещето не е само технологичен напредък, а и изпитание за човешката ни способност да мислим критично и да отстояваме себе си.
Продължаваме с втората книга от трилогията на близнаците от «Голямата тетрадка» на Агота Кристоф. « La Preuve » проследява разпадането на близкото, преплетено „ние“ на близнаците, за да се съсредоточим върху Лукас, този, който е останал в страна, травмирана от войната. Романът изостря чувствата на вина, скръб и надниква в мрачната страна на творческото съзидание.
Запознах се и с творчеството на Георги Тенев с книгата „Български рози“. Романът ни потапя в атмосферата на България в началото на XXI век, като разкрива нестихващата битка за власт, уговорената политика, съдбата на богатите и на бедните, на тези, от които не зависи нищо и на другите, от които зависи съдбата на всички. Изключителен стил на автора и невероятен сюжет. В момента чета „Булгартабак“, а от панаира обмислям да си закупя „Балкански ритуал“. „Български рози“ е роман, който взе частица от мен, за да продължи своя живот. Препоръчвам да видите ревюто ми.
Завърнах се и към любимата ми Попи Денби и „Убийство зад кулитисе“ от Фиона Вийч Смит. Любимите ни колоритни персонажи този път се впускат в разследване на обир, по време на който е изчезнало едно от яйцата на Фаберже, за щастие те са точно в епицентъра на събитията. Скоро след това обаче едно намерено тяло зад кулисите в театър „Олд Вик“ ще заплете още повече интригата. Характерна черта в стила на Фиона Смит е изборът на исторически пласт, който се преплита с криминалната линия и допринася за динамиката и изграждането на сюжета. Ако в „Джаз досиета“ това беше суфражетките в Англия, то тук е Октомврийската революция (1917 г.) в Русия и съдбата на династията Романови.
Месец май завърши в компанията на Джон Бойн и „Земя“ и „Огън“, които ме отвяха. Невероятно преплитане на човешките съдби, много морални избори и травми, които ни карат да се запитаме- възможно ли е човек да се освободи от онова, което го е формирало, или завинаги остава негов пленник и дали то може да бъде оправдание за действията му?
Нямам търпение да видя какво ми е приготвил месец юни, а като имаме предвид Пролетния панаир на книга, със сигурност ще бъде много пъстър и богат откъм истории.