„Земя“ от Джон Бойн е втората книга от поредицата за стихиите. Ако във „Вода“ повествованието се движеше като прилив и отлив, ту бурно, разбиващо се в бреговете на човешката болка, ту спокойно и самовглъбено, то в „Земя“ Бойн успява да ни задуши под тежестта на вината, моралния компромис, обществения натиск и травмите от миналото.
Двама известни футболиста са изправени през съда по обвинение в сексуално насилие като едновременно се връщаме назад в живота на Евън Киох, един от двамата. Зад образа на успешния спортист стои чувствителен млад мъж, чието истинско призвание е изкуството. Мечтата му да стане художник обаче остава задушена под тежестта на семейните очаквания и обществените представи за мъжественост и успех. В стремежа си да извоюва независимост и правото да бъде себе си, Евън се подлага на унизения както психически, така и физически. „Може и да не бях способен да продам картините си, но можех да продам себе си.“
Джон Бойн анализира как отчуждението от себе си води до морален разпад. Евън потиска своята артистична природа и сексуалност, за да се впише в токсичната среда на професионалния футбол. Романът е тежък и потискащ, земята символизира суровата реалност, калта на човешкото падение и тежестта на миналото, от която Евън отчаяно се опитва да избяга. „Да бъде унижаван и физически малтретиран всеки четвъртък през нощта, беше цената, която трябваше да заплатя, за да съм независим.“
Връзката между Евън и неговия емоционално дистанциран баща, този непрестанен копнеж за бащино признание и обич се превръща в невидимата сила, която насочва живота му към погрешни избори, вътрешни противоречия и болезнена уязвимост пред суровостта на света. Всъщност накрая всичко се свежда до едно просто желание- да бъдеш обичан. Наблюдаваме едно момче, което цял живот ще търси обичта и любовта, която не е имало като дете, в неподходящите хора.
Ако във „Вода“ усещаме поетичност, изреченията се леят плавно, увличайки читателя в потока на мислите на главната героиня Ванеса. тук прозата на Бойн е стегната, сурова и директна. Той умишлено „приземява“ езика.
Всъщност възможно ли е да оправдаем постъпките си с травмите от миналото? Романът поставя важни въпроси за съвременното общество. Бойн изследва разликата между правната вина, решението на съдебните заседатели, и моралната вина, присъдата на собствената съвест. Защото човек е комплексна и многопластова личност с много нюанси, а в съвременното общество сякаш забравяме, че не всичко е черно или бяло.