Световният ден на свободата на печата се отбелязва на 3 май, обявен от ООН през 1993 г. по препоръка на ЮНЕСКО. Той напомня, че свободната и независима медийна среда е основна ценност за демокрацията и че в много страни журналистите и издателите продължават да бъдат обект на цензура, натиск или насилие.
Споделям опасенията, че в България работата на журналистите е възпрепятствана от политическа цензура, запозната съм с доклада за състоянието на медиите в България от 2025г. и определено има върху какво да се работи. Като читатели и граждани е важно да подкрепяме независимата журналистика, да търсим достоверна информация и да насърчаваме среда, в която различните гледни точки могат да бъдат изразявани без страх. Само така литературата, медиите и културата могат да продължат да бъдат пространство за свободна мисъл и развитие.
Споделям книги, в които свободата на словото е централна тема и които ни напомнят колко ценна е тя: „1984“ на Джордж Оруел показва опасностите от цензурата и контрол върху мисълта; „451° по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри разглежда общество, в което книгите са забранени; „Мавзолей“ на Ружа Лазарова ни разкрива мълчанието и страха през комунизма. Също така в България през 1950г. е изготвен списък с вредна литература, изключително любопитно е да видим кои са авторите, които са подложени на цензура.
- Фани Попова-Мутафова: Обвинена в „великобългарски шовинизъм“ и фашизъм, забранявана и лежала в затвора.
- Радой Ралин: Още от края на 40-те и началото на 50-те години е следен, а творчеството му – ограничавано поради сатиричния му характер.
- Най-емблематичният пример за цензура през 50-те години е кампанията срещу романа „Тютюн“ на Димитър Димов.
- Александър Жендов- „Случаят Жендов“ (1950). Политическа разправа с художника и интелектуалец, която служи за сплашване на цялата творческа интелигенция.