Април месец не беше от най-продуктивните месеци в читателски план, но ето до кои истории успях да се докосна.
„Семейство Мартен“ от Давид Фоенкинос носи голяма доза оригиналност. В този роман авторът е главен герой, той търси своята муза в обикновените и случайни истории. Романът повдига доста въпроси за това достатъчно интересен ли е животът на обикновения човек, за да се превърне в сюжет на роман.
„Непокорните“ от Емилия Харт беше истинско съкровище. Не знам защо отлагах толкова прочита ѝ. Това е история за женската идентичност и нестихващите опити през вековете за подчиняване на жените, разказана през призмата на магьосничеството. Това е роман за неудържимата сила на жените, която оцелява въпреки страха, насилието и опитите да бъде пречупена. Трите пласта с трите съдби на героините от различни епохи в крайна сметка са свързани, нишка, която свързва всички, които са се осмелили да бъдат свободни.
„Целувката на ангела“ от Нанси Хюстън разкрива свят, в който личната съдба е неразривно свързана с историческите катастрофи на XX век. Езикът, любовта и дори семейството се оказват недостатъчни, за да излекуват раните от миналото.
„Странната Сали Даймънд“ от Лиз Нюджънт е роман, който разкрива дълбоките травми, породени от тежкото минало, социалната изолация, „различните“, на които се гледа с недоверие, менталното здраве и как медиите могат да превърнат един случай в сензация без да осъзнават последствията от това. Романът надхвърля жанра трилър и ни представя един дълбок, многопластов психологически портрет на човешката психика, поставяйки фундаментални въпроси за същността на личността.
„Хипотезата на злото“ от Донато Каризи е трилър, пренасящ ни в света на сенките, мрака и злото. Комбинира криминално разследване с дълбоки философски въпроси за природата на злото.
„Първа кръв“ от Амели Нотомб беше може би най-искрената и най-личната книга от авторката. В нея тя се сбогува със своя баща и разказва живота му от детството до работата му на дипломат.
