Александър Димитров майсторски ни повежда на пътешествие из японските градове в сборника с разкази „Силуети в Япония“. Между реалността и илюзията преминаваме през Канадзава, Наха, Аомори, Мино и Вакаяма, следвайки героите и техните лични преживявания. Въпреки че всяка история има своята уникалност, всички те са обединени от общочовешки емоции и проблеми.
Япония не е представена като туристическа атракция, не е просто географско пространство, а културен и емоционален пейзаж, в който героите се сблъскват със самите себе си.
В разказите откриваме характерните за японската литература черти. Природата има силно присъствие като природните елементи не са просто фон, а активни участници или огледала на човешките емоции и съдби. Фокусът пада върху вътрешните преживявания на героите, битките, които всеки един от нас води и забързания свят, в който живеем. Всичко това поднесено с така любимия ми магически реализъм. Сякаш необичайното е част от тъканта на реалността. Разказите често започват реалистично, само за да въведат ненатрапчиво фантастичен елемент, който поставя под въпрос възприятието на героите за света. Допадна ми много и недоизказаността в някои от разказите, този отворен финал, който те кара да разсъждаваш дълго след това.
Невероятна е и прецизността в описанието на малките детайли на Димитров. Чрез тях успяваме изцяло да се потопим в японската култура. Разказите изграждат автентична атмосфера и позволяват пълно потапяне в японската култура. Така сборникът надхвърля рамките на чисто емоционалното преживяване и се превръща и в познавателен акт. Читателят неусетно научава за японското общество, неговите традиции, ценности и начин на мислене
Безспорен е талантът на Димитров, а аз останах влюбена в стила му на писане. На моменти поетичен, на моменти хумористичен, но изключително лек и елегантен. „Сатору не знаеше колко минути изтекоха по улеите на мълчанието.“
Имах честта да се запозная с автора и да открадна малко време за разговор по време на Зимния панаир на книгата в София. Още тогава бях впечатлена и истински пленена от начина, по който разказваше за Япония- с уважение, дълбочина и онази страст, която се усеща само у хора, преживели дадено място отвъд повърхностното. След като прочетох разказите, това първоначално впечатление се превърна в дълбоко литературно преживяване. Сега имам толкова много въпроси, искам да разбера какво вдъхновение стои зад историите, за границата между лично преживяното и художествената фикция, искам да се потопя отново в поетиката на Александър Димитров и да чета още от него.
Макар все още да се намирам в началото на своето опознаване на японската литература, смея да твърдя, че „Силуети в Япония“ се вписва органично и убедително в нейната традиция. Книгата носи усещането за уважение към културния контекст и разбиране на неговата философия, без да губи собствен глас.