„Последните дни на Кира Мълан“ от Ники Френч е напрегнат психологически трилър, който поставя под въпрос границата между истина и лудост. Историята проследява Нанси, единственият човек, който е убеден, че смъртта на Кира не е самоубийство, а убийство. Проблемът е, че никой не ѝ вярва. Докато се опитва да докаже истината, Нанси постепенно остава сама срещу всички. Хората около нея започват да я възприемат като нестабилна, а най-близкият ѝ човек, приятелят ѝ Феликс, вместо подкрепа, се превръща в източник на психически тормоз.
Признавам си, че през голяма част от книгата персонажите ме изнервяха страшно много. Почти всички около Нанси бяха срещу нея, с коментарите си, с решенията си и с начина, по който постоянно се намесваха в живота ѝ. Всеки беше убеден, че знае кое е най-доброто за нея, въпреки че всъщност никой не се опитваше истински да я разбере и никой не се опита да я опознае.
Романът се чете изключително бързо като преобладават диалозите, което създава необходимата динамика за жанра. Имаше добри заигравки, които те карат да се съмняваш в истинността на твърденията на Нанси. Допадна ми интегрирането на социално значими теми в сюжета като психическия тормоз и манипулацията прикрити зад „аз просто искам да ти помогна и знам кое е най-доброто за теб“, стигмата около психическото здраве, намесата на околните в личния живот.
Определено ми хареса, доста приятен трилър, а ако сте гледали филми „Жената на прозореца“ ще ви допадне и „Последните дни на Кира Мълан“.