В духа на януари – месецът на личностното развитие и новите обещания- реших да прочета „Теорията „Остави ги““ от Мел Робинс. За съжаление, книгата не ме очарова.
Важно е обаче да отбележа, че всеки от нас се намира на различен етап от живота си- с различни преживявания, предизвикателства и желания за промяна. Именно затова за едни тази книга може да изглежда повърхностна, а за други- да се окаже повратна точка и да промени начина им на мислене. В крайна сметка най-ценното е всеки да вземе от нея онова, което резонира с него, и да открие нещо полезно за себе си.
Накратко, самата теория се фокусира върху промяна в начина, по който възприемаме реакциите на другите хора. Основната идея е, че всеки има право на собствено мнение, емоции и реакции. Това, което зависи от нас, е да не приемаме тези реакции лично и да не им позволяваме да определят нашата стойност или настроението ни. Когато осъзнаем това и спрем да се опитваме да контролираме чуждото поведение, животът ни става по-лек и по-спокоен.
Към „Остави ги“ авторката добавя и друг важен принцип- „Нека да“. Той е насочен към нас самите и ни насърчава да действаме: да си позволим да направим крачка напред, да опитаме, да изразим себе си или да предприемем промяна, вместо да чакаме идеалния момент или одобрението на другите.
Важно е да уточня, че „Остави ги“ не бива да се разбира буквално. То не означава да се дистанцираш от всички около себе си, да късаш връзки или да станеш безразличен към хората. В преносен смисъл изразът говори за това да оставиш чуждите мнения, реакции и очаквания там, където им е мястото – при самите хора. Да спреш да носиш емоционалната тежест на неща, които не зависят от теб, и да не приемаш всяка чужда реакция лично. „Остави ги“ означава да оставиш нуждата да контролираш неща, които не зависят от теб и няма как да промениш. От почти година прилагам сходен подход – фокусирам се върху това, което реално зависи от мен: мисленето ми, чувствата ми, реакциите ми и действията ми. Може би именно заради това книгата не ме изненада с нищо ново или революционно. Дори бих казала, че ми се стори по-скоро непрактична- богата на примери, но сякаш лишена от конкретни стъпки за прилагане. Вероятно това усещане идва и от факта, че съм свикнала със структурата на курсовете на https://obuchi.me/ , където се работи с ясни техники и модели. Прилагайки ги в ежедневието, можеш да проследиш кои от тях действително работят за теб и да видиш реални резултати. И както често се случва в отношенията ми с такъв тип книги, не открих ключът към постоянството.