„Остайница“ на Рене Карабаш в своя универсален смисъл е роман за свободата да избираш. В центъра на повествованието е албанският обичай на „клетвените девици“ (остайници), жени, които дават обет за целомъдрие и приемат мъжка социална роля, за да спасят честта на семейството или да наследят имот според законите на Кануна.
Най-известният аспект е концепцията за Gjakmarrja (връщане на кръв), която диктува, че убийството трябва да бъде отмъстено с убийство на член от семейството на извършителя, за да се възстанови семейната чест.
Първата част ни въвежда в затворения свят на кануна, повежда ни през жестокостта на традицията. Индивидуалното е подчинено на колективното, а личният избор се възприема като заплаха за семейството. Именно в този свят е ситуирана съдбата на главната героиня Бекиа/Матя, двойното ѝ именуване още в началото маркира разпада на идентичността. Един от ключовите мотиви е „лъжата като червей“, която разяжда човека отвътре, когато живее в противоречие със своята истинска същност. Бекиа не е изградена в морални категории на абсолютното добро или зло. Тя е сложен, противоречив образ, в който съжителстват уязвимост и сила, състрадание и жестокост, подчинение и вътрешен бунт.
Зад тази многопластова история, вкоренена в балканските традиции, прозира любовта. Една нестандартна любов, истинска, осъзната и бурна. Невъзможността ѝ произтича не от липса на чувство, а от силата на външните структури, традицията, дълга, страха от разрушаване на установения ред. В този контекст любовта се превръща в акт на вътрешна съпротива, в тихо противопоставяне на нормата.
Романът се отличава с нетрадиционен стил на писане. Рене Карабаш избира да сведе пунктуацията и главните букви до минимум, избира фрагментарността като начин да ни потопи в съзнанието на героинята. Езикът изразява тази силна метафоричност, характерна за поезията. Символите са изключително резки, изострящи сюжета като създават контраст между красотата на езика и жестокостта на преживяното.
Трудно се описва преживяването, докато четеш „Остайница“, то е лично и общочовешко, много емоционално. Поставя въпроса са свободата, за стойността на човека като индивидуална личност, а на притежание на обществото и традицията, за любовта, за женската сила.