Огън от Джон Бойн
„Когато бях на дванайсет, ме заровиха жива на медна строителна площадка.“– с това изгарящо изречение започва третата книга от стихийната поредицата на Джон Бойн, „Огън“. Фрея е лекар и работи в отделението по изгаряния, там, където хората се чувстват най-самотни, те са белязани завинаги. Много от тях променят начина, по който виждат себе си и общуват със света, а границата между оцеляване и пречупване често е неуловима. Но докато се грижи за чуждата болка, Фрея води битка и със своята собствена. Когато е на дванайсет, тя бива насилвана сексуално от двама близнаци само с две години по-големи от нея. Това събитие оставя отпечатък, който тлее под повърхността. Майка ѝ, водена единствено от собствените си интереси и стремеж към материална изгода, оставя Фрея на грижите на баба ѝ. Още като дете Фрея приема проявите на внимание от мъжете, значително по-възрастни от нея, като доказателство за любов – отчаян опит да запълни празнината, оставена от хората, които е трябвало да я обичат най-силно. Възможно ли е човек да се освободи от онова, което го е формирало, или завинаги остава негов пленник?
За разлика от типичните протагонисти, Фрея не търси изкупление или съчувствие. За да не бъде никога повече безпомощна жертва, тя подсъзнателно избира ролята на хладнокръвен хищник. Тя е егоистична, студена и дистанцирана, ако в предишните персонажи от поредицата можехме да изпитаме съчувствие и да ни бъде трудна да осъдим морално, тук нюансите се свеждат до добро и зло. Фрея е персонаж, който събужда у читателя неудобство и гняв, тествайки границите на емпатията. Чрез нея Бойн показва, че жестокостта няма пол.
„Насилието ражда насилие“ е основният философски и психологически двигател на романа. Огънят е стихия, която се нуждае от гориво, за да съществува. Веднъж запален, той не изгасва сам, прехвърля се върху следващия обект. Ако в „Земя“ и „Вода“ съвестта изкарваше истината наяве и човек дълбаеше в собствените си постъпки, търсейки отговори. И в двата романа има морален ориентир. В „Огън“ Джон Бойн умишлено взривява тази матрица, той отнема на читателя „моралната сигурност“.
Джон Бойн поставя акцента върху човешката природа, въпреки импулсите и желанията на тъмните кътчета на душата пред всеки стои изборът дали да ги подхранва, или да прекъсне порочния кръг на насилието. „Огън“ определено за момента е най-силният роман от гледна точка на чувствата, които подбужда.
„Неистовият ми копнеж да пия вода. Звуците на пръстта, която те хвърляха с лопати върху импровизирания ми ковчег. И отчаяната нужда да си поема въздух, докато дишах през малката тръбичка, която ми бяха оставили. Липсваше само една от четирите природни стихии – огънят, но скоро и на него щеше да му дойде редът.“