„Одисея на момичетата от Източна Европа“ от Елица Георгиева представя живота на две българки, които емигрират във Франция, едната записва в университет, а Дора, самотна майка, попада в мрежа на трафиканти и бива принудена да проституира. Тя носи мотива за уязвимостта и експлоатацията.
Двете героини функционират като контрастни, но допълващи се фигури, чрез които се разкриват стереотипите за жените от „другата страна“ на бившата Желязна завеса и начините, по които те се борят за оцеляване във френското общество. Романът придобива особена актуалност в контекст на обществени дебати, свързани с миграционните политики, социалната интеграция.
Желанието за реализация, свобода и интеграция в модерната западна култура се илюстрира чрез образа на студентката. Един от централните мотиви е да бъдеш разбран и приет от другата култура. За жалост тя се сблъсква както с езиковата бариера, така и с предразсъдъците. В разказа са интегрирани и фрагменти от Лю Монд, чрез които се представя начинът, по който френските медии говорят за Източна Европа- често през клишета, статистики и сензационни заглавия. Така индивидуалният опит на героинята се поставя в рамката на обществен дискурс, който предварително я категоризира.
Дора също така функционира като социален символ. Чрез нея романът поставя въпроса за това как Западът възприема и използва „момичетата от Изтока“ не като културна екзотика, но и като евтина работна ръка или секуларизиран обект. Нейната съдба разобличава илюзията за автоматичен „по-добър живот“ зад граница и разкрива тъмната страна на миграционните мечти.
Георгиева представя разрива между очакванията и реалността. Идеализираният образ на Запада се сблъсква с неравенството, маргинализация та и икономическата тежест. Част от повествованието се води от втори лице единствено число, по този начин авторката се обръща сама към себе си. тj една страна това сближава пътят на героинята с Георгиева, а от друга изгражда дистанция. Изключително интересен е стилът на авторката, която в сериозността на проблематиката обрисува ситуацията с доза хумор и изгражда плътни персонажи, които максимално се доближават до реалността.
В крайна сметка „Одисея на момичетата от Източна Европа“ е многопластово изследване на идентичността, властта и уязвимостта в съвременна Европа.