„Непокорните“ на Емилия Харт е история за женската идентичност и нестихващите опити през вековете за подчиняване на жените, разказана през призмата на магьосничеството.
Романът преплита три различни хронологични линии. Алта живее по време на лова на вещици, епоха, в която знанието за билките и свободният женски дух се наказват със смърт. През 1619г. тя е изправена пред съд и проследяваме съдебния процес. Различни свидетели, основно мъже, обвиняват Алта във вещерство. Алта притежава древно знание за лечебните и отровните свойства на растенията, умение, което по нейно време е достатъчно доказателство за „сделка с дявола“. Любопитно е да проследим как се развива нейната история и какво се крие зад привидното „вещерство“. Втората хронологична линия е тази на Вайълет (1942г.), тя е затворена в семейното имение по време на Втората световна война. Тя се бори срещу социалните норми и семейните тайни. Бива жертва и на мъжката доминация, насилие и желание за превъзходство. Третият силен женски персонаж е на Кейт (2019г.), която бяга от съпруга си, която е насилник, в стара къща, завещана от леля ѝ след като умира.
„Истината е като грозотата: трябва да си близко, за да я съзреш.“
С развитието на повествованието трите хронологични линии ще се преплетат, за да разкрият вечният бунт на жените за еманципация. Трите героини отказват да се подчинят на мъжката доминация, обществените очаквания и отредените им роли. В зависимост от различните епохи те биват наричани „вещици“, „чудати“, „странни“. Защото мъжете се страхуват от това, което не могат да контролира, Алта, Кейт и Вайълет са заплаха за мъжката власт. Домашното насилие, сексуалното посегателство и системното потисничество се възприемат като право на мъжете. Упражнявайки ги, те са силните на деня. „Лекарят говореше уверено. В крайна сметка беше мъж. Нямаше причина да смята, че няма да му повярват.“
Насилникът на Кейт, Саймън представлява съвременната форма на контрол, характеризирана с физическо и психическо насилие и откъсване от света, целящо да подкопае самочувствието на жената и да я държи в подчинение. Бащата на Вайълетолицетворява строгите социални норми на 40-те години. За него дъщеря му е собственост, която трябва да бъде омъжена изгодно, а нейните интереси към природата се тълкуват като опасна „лудост“. В епохата на Алта мъжете използват закона и религията като оръжия, по това време също виждаме семейното насилие. Емилия Харт споделя в интервю:“ Когато Англия за първи път влезе в карантина миналата година, бях особено поразена от медийните съобщения за нарастващи обаждания на телефонните линии за помощ при домашно насилие. Преследваха ме мисли за жени в тази ситуация – затворени с насилниците си. „Непокорните“ е написан от място на гняв, но и на надежда. В моя роман Кейт, съвременната главна героиня, черпи сила от преживяванията на своите предшественици, Алта и Вайълет. Исках да покажа, че когато жените работят заедно, можем да бъдем наистина страхотни.“
Освен дългата сянка на патриархата, която витае из вековете, природата и магическия реализъм обединяват трите героини. Магията е инстинктивна връзка с живия свят, насекоми, птици и растения. Природата действа като защитник и съюзник на жените Уейуард в моменти на криза. Всяка една от жените има афинитет към различни животни- врани, пчели, насекоми. Силата се предава по женска линия. Тя е „дивото“ начало, което не може да бъде опитомено и което прави жените силни. Природата реагира на вътрешното състояние на героините. Когато те са потиснати, природата е притихнала; когато се разгневят, тя става стихийна. Мъжете може да контролират тялото им, да ги заключват в стаи, да ги изправят пред съда, но не могат да им отнемат инстинктивната връзката със земята. Така романът се изгражда върху дуализма между реда- патриархалните правила, и хаоса- дивата природа, свободата.
„Дяволът има дълги пръсти и силен глас, който достига до всички ни с ласкавите си молби. Както знаем, жените са застрашени най-много да се поддадат на изкушенията на дявола поради слабата си воля и дух. Трябва да ги защитаваме от зловредното влияние, а когато видим, че вече е пуснало корен, да го изтръгваме от земята. Изслушахме доказателствата срещу подсъдимата.“
Страхът, властта и религията се преплитат, за да оправдаят подчинението и насилието над жените. „Дяволът“ се превръща в удобно обяснение за всичко, което не може да бъде контролирано- знание, свобода, различност, независимост.
„Непокорните“ от Емилия Харт е роман за неудържима сила на жените, която оцелява въпреки страха, насилието и опитите да бъде пречупена. Романът напомня, че през вековете имената се променят- „вещица“, „луда“, „непокорна“, но механизмите на потисничество остават плашещо сходни. И въпреки това, също толкова постоянна остава и съпротивата. Защото всяка жена, която отказва да се подчини, която избира себе си въпреки страха, се превръща в част от една по-голяма, невидима нишка, нишката на всички онези преди нея, които са се осмелили да бъдат свободни.
