Денят е посветен на значимостта на изучаването и използването на майчин език, и на опазването на езиковото и културно многообразие по света. Празникът възниква по инициатива на правителството на Бангладеш, а датата му е избрана в знак на почит към събитията от 21 февруари 1952 г. Тогава в Дака. столицата на днешен Бангладеш. полицейски куршуми отнемат живота на студенти, участвали в мирна демонстрация в защита на родния си бенгалски език, за който настоявали да бъде признат за официален в страната.
Любопитно е как в литературата се разглежда майчиният език. Има емиграция, която избираме и има емиграция, която ни избира. Агота Кристоф напуска Унгария след революцията. Пише на френски език, който нарича „вражески“, защото той я лишава от майчиния ѝ език. Юлия Кръстева превръща чуждостта в теория и идентичност, чужденецът като състояние на духа. Елица Георгиева пише за разлома между България и Франция, за онова постоянно превеждане на себе си.
