Смело мога да заявя, че октомври за мен беше месецът на Никола Бьогле. За първи път се срещнах с автора чрез трилогията „Пациент 488“. Доста ми допадна преплитането на трилър елементи с тематиката на сюжетите, в основата на които стоят конспиративни теории. А Сара Геринген е един запомнящ се силен женски персонаж. През октомври се запознах и с две от любимите книги за годината като всяка ме докосна по свой собствен начин- „Чуй ме“ от Маргарет Мацантини и „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине. Ако искате да научите повече за книгите, може да прочетете ревютата в блога.
Една психиатрична болница. Един пациент. Един вик. Една Вселена.
Сара Геринген се впуска в нов случай, който не само ще я постави на границата между разума и безумието, но и ще я отведе до отговорите на един от най-дълбоките човешки въпроси. От Париж до остров Възнесение, през Минесота и дори коридорите на ЦРУ — историята те държи без дъх до последната страница.
Отново сюжетът е изключително интересен и динамичен, а типичните за автора екзистенциални разкрития придават дълбочина и мащаб. Този път историята се впуска по-надълбоко във възхода на феминизма и реакцията на системата срещу него – теми, които са едновременно смели и провокативни. Финалът, разбира се, е неочакван и напрегнат, точно както Бьогле умее да го направи. Друго, което ми допадна, беше задълбочените отношения между главните ни герои. Харесва ми, когато наблюдаваме и странична сюжетна линия, свързана с персонажите. Бих казала, че в “Заговорът” се наблягаше повече и над Сара и нейните вътрешни битки и преживявания.
Макар сюжетът да беше напълно различен и също толкова интересен и обещаващ, с добър обрат и типичните за Бьогле мотиви, усещането ми беше, че този път историята е малко претупана. Не съм фен на бавните трилъри и прекалено дългите описания, но тук ми липсваше именно това – малко повече дълбочина и атмосфера. През цялото време имах чувството, че авторът или е бързал, или просто не е имал достатъчно вдъхновение.
Всичко започва с мистериозната смърт на Ролан Барт, но бързо се превръща в нещо много повече — политическа интрига, академична конспирация, лов на тайна формула, която може да промени всичко. Съществуването на въпросната седма функция, която може да управлява света, предизвиква една луда надпревара между философи, лингвисти, литератури, полиция, политици.
Един ден, в болницата, където работи Тимотео — уважаван хирург, пристига младо момиче след тежка катастрофа със скутер. Това момиче е неговата дъщеря, Анджела. Тя е на прага между живота и смъртта. Като лекар той разбира колко е тежко състоянието ѝ, като баща- се вкопчва в чудото. Във времето, в което чака съдбата да произнесе присъдата си, Тимотео започва изповед- сурова, болезнена, безмилостна.
Мишел Уелбек ни въвлича в света на един анонимен специалист по информатика-човек, изгубил всякакъв усет към щастието, или може би никога неуспял да го докосне. Той живее в сивотата на ежедневието си-тъжен, самотен и обвит в лека, почти примирена апатия. През неговите спомени и разкази виждаме не просто живот, а бавно разпадане на човек, който е престанал да усеща. Типично за Уелбек философските разсъждения са подкрепени с доза хумор и ирония и до последно не разбираш- съгласен ли си с героя, съчувстваш ли му или не разбираш защо не е щастлив и се измъчва, но докато той сам не разбере какво му е, нямаш право да го съдиш.
Джоунс, главният герой в романа „Прорицателят“, се появява, когато животът зове за промяна. Този добросърдечен старец винаги предлага нова перспектива – начин да видиш трудния момент под различен ъгъл и да го преодолееш. Всеки път е друг, но същевременно остава един и същ. И все пак, независимо от облика си, той винаги носи нов прочит на ситуацията, подава ръка на героите в кризата и изгражда дълбока емоционална връзка с читателя.
И тук Никола Бьогле доказва, че умее да изгражда силни женски персонажи. Докато се опитва да разбере истината за миналото си и да изправи насилниците си пред правосъдието, Грейс попада на зловещ заговор – план от три стъпки, способен да разруши света, какъвто го познаваме.
Дистопия и утопия се преплитат в романа “Архипелагът на забравените”. Този път бъдещето на човечеството ще се разгадае от Грейс Кембъл и добре познатия ни персонаж от поредицата за пациент 488- Сара Геринген. Двете се впускат в опасното предизвикателство да разкрият третата част от плана на „Олимп“, но ситуацията бързо излиза извън контрол и сякаш двете полицайки губят почва под краката си.