Месец март мога да го обобщя като месеца на криминалния жанр и поредиците, тъй като те преобладаваха, но също така се запознах с едни невероятни автори и открих нови любимци.
Започнах месеца изключително силно с „Остайница“ от Рене Карабаш, номинирана за награда Букър плюс вече част от краткия списък за наградата. Роман, който ни отвежда в Албания и ни запознава с обичаите като „клетвени девици“, концепцията за кръвно отмъщение. Това беше книга, която изпъква ярко с нестандартния стил, който разбива правилата и със силната патриархалност, силата на жените и борбата за свободата да избираш.
След това имах нужда от нещо по-разтоварващо и подходих към любимия ми жанр- криминалната литература. „Последните дни на Кира Мълан“ от Ники Френч беше добър психотрилър, с обрати и значими теми за съвременното общество като психическия тормоз и манипулациите „за наше добро“.
Прочетох и „Мотел“ от любимата ми Симон Сейнт Джеймс, която отново се отличи със силни женски персонажи, паранормални активности и много добър сюжет.
Довърших и поредицата на Франк Тилие с „Имало едно време два пъти“ и „Лабиринти“. Страшно много ми допадна, цялата трилогия е един истински лабиринт, в който постоянно се подвеждаме по манипулациите на автора. Определено любимата ми поредица за момента.
Следва малко разнообразие с „Небе“ от Миеко Каваками, която засяга тежката тема за училищния тормоз, като представя и философията на насилника, която е далеч от рационалното мислене, но е стъпка към промяната, защото когато разберем откъде идва проблемът, ще намерим и решение. След това прочетох „Вода“ от Джон Бойн, беше ми любопитно да усетя стила му, тъй като очевидно е доста препоръчван на българския пазар, както и на световния. Доста ми допадна историята, човешка, а стилът докосва и премахва границите автор-читател.
Продължих с още два трилъра- „Тайните убежища“ от Жером Лубри, която ми допадна, но след Тилие сякаш темета за амнезията и психологическите трилъри като цяло ми дойдоха в повече. Затова се завърнах към любимите ми инспектори Каланак и Ава от съвършената поредица на Хелън Фийлдс с втората книга „Съвършена плячка“. Много ми хареса, нямам търпение да видя как ще се развият отношенията им в следващата част, разбира се и сюжетът беше много добър както винаги.
„Сто милиона години и един ден“ от Жан-Батист Андреа ме спечели с фината поетичност на стила на автора и темата за мечтите- докъде сме готови да стигнем за тях.
Завърших месеца с „Две сестри“ от Давид Фоенкинос. Инфлуенсната от френския буукток, нямах търпение да се запозная с творчеството на автора. Определено ми хареса стила му, както и идеята да говори за тежките любовни раздели, които разклащат усещането ни за стабилност, идентичност и смисъл. Много стойностен роман, за който мисля, че трябва да се говори много повече. Ще вметна, че има и трилър елемент.
Март месец също така създадох рубрика в „Книжни факти“, свързана с криминалната литература- „Литературно местопрестъпление“. В нея ще си говорим за жанра, неговата история, различните поджанрове, малко книжни препоръки, някои от световните класации на жанра.
Първите два поста от „Литературно местопрестъпление“, както и ревюта на всички книги, споменати в тази публикация, може да намерите в блога и в Инстаграм профила ми.