2025 година се изнизва и е време да погледна назад към всичките книжни светове, в които се потопих. Щастлива съм, че успях да възвърна ритъма си на четене, да се срещна с нови автори и да се потопя в жанрове, които ме изненадваха и вдъхновяваха. Броят на прочетените книги никога не е бил най-важен за мен, но тази година се насладих на близо 65 истории, които оставиха следа в съзнанието и сърцето ми.
Радвам се, че се реших да започна да споделям книжните ми преживявания и станах част от книжното общество доста по-активно. А този блог е едно от най-добрите ми и осъзнати решения в живота ми!
И така, време е за равносметка. Няма да правя типичните класации „Топ 5/10 за годината“. Вместо това разпределих книгите в различни категории.
Най- емоционалната книга за годината
В тази категория се нареждат „Чуй ме“ на Маргарет Мацантини и „Черно сърце“ от Силвия Авелоне. И двете много ме докоснаха и успяха да ме разчувстват. Докато първата, преиздадена тази година от издателство Колибри, е своеобразна изповед на един баща пред умиращата си дъщеря, то втората разкрива истинската любов, но не онази романтичната, а болезнената. Да обичаш човека до себе си въпреки грешките му, въпреки демоните му, да го приемеш такъв какъвто е. И двете книги много умело описват тъмните кътчета на човешката душа.
Всъщност за първи път тази година се сблъсках с италианската литература и съм влюбена в нея. За разлика от френската, която носи своята философска дълбочина, италианската е изключително емоционална и чувствителна и успява да трогне сърцето по свой необикновен начин. Може би „Чуй ме“ взима лек превес, заради уникалния стил на Мацантини.
Най-добър сюжет за годината
„Седмата функция на езика“ от Лоран Бине, издателство Paradox, заема почетното първо място. Дързък роман, който поднася неочаквани обрати и размътва съзнанието. Всичко започва с мистериозната смърт на Ролан Барт, но бързо се превръща в нещо много повече- политическа интрига, академична конспирация, лов на тайна формула, която може да промени всичко. Съществуването на въпросната седма функция, която може да управлява света, предизвиква една луда надпревара между философи, лингвисти, литератури, полиция, политици.
Като френски филолог за мен беше изключително интересно да наблюдавам всички тези големи в своята си област интелектуалци- Умберто Еко, Мишел Фуко, Жак Дерида, Юлия Кръстева, Солерс, Якобсон и още цяла галактика от умове, които се сблъскват, спорят, съблазняват и манипулират, докато ти се опитваш просто да си поемеш въздух. Стилът на Бине е уникален, с доза хумор и пародия той обрисува висшето общество на Франция през 70-ти и 80-те. Дори понякога е малко краен и разбирам защо във Франция романът е предизвикал полемики.
Определено мога да кажа, че Лоран Бине се превръща в любим автор.
Най-добър стил
Тук отговорът е „Смола“ от Ане Рил от издателство Лемур. Много ми допадна стилът на авторката- брутален, остър, описанията са резки, натуралистични и допринасят за атмосферата на романа. Употребата на низ от прости изречения внася допълнително напрежение и тежест на ужасяващите деяния. И всичко това се редува с моменти, така красиво изписани, че сякаш думите дишат сами. Определено е завладяващ и нетипичен.
Най-добра стихосбирка
В категория поезия битката е ожесточена и на първото място застават цели три стихосбирки. Първата е „Плач по всички жени преди мен“ от Катя Димитрова, издавана от Жанет 45, която ме обгърна и затуптя в такт с моето сърце. Редом до нея са „По гръбнака“ на Димана Йорданова, която впечатлява със стила си и „Аз съм теб“ на Маргарет Христова, която бавно и красива лекува душата.
Най-голямата изненада за годината
Кой да предположи, че българско фентъзи, което преплита фолклор и митични създания, с герои, носещи български имена, ще ме впечатли толкова много. Да, говоря за „Мамник“ от Васил Попов, а всички изброени предразсъдъци бяха оборени от неговия роман и ми хареса изключително много. Подходих леко скептично, но още след първите няколко страници бях пленена от историята и се влюбих в героите и характерите им. Прочетох и Лехуса и очаквам с голямо нетърпения както сериала, така и Аждер в книжен вариант.
Най-вдъхновяващата книга за годината
Смело мога да заявя, че мемоарите на Антъни Хопкинс /издателство Рива/ и „Жорж Санд: Езикът на любовта“ /издателство Емас/ си разделят наградата. Два свята, които по свой начин вдъхновяват. Антъни Хопкинс ни учи да приемаме леко трудностите и никога да не спираме да опитваме, а Жорж Санд да мечтаем смело, да се борим и да отстояваме позицията си.
Най-разтоварващата книга за годината
В тази категория застава „Джаз досиета“ от Фиона Вийч Смит, издателство СофтПрес. Тя успя да ме потопи изцяло в 20-те години на миналия век. Мистерията е обещаващо добра, а персонажите добри, с интересни характери, топли и дръзки. А хуморът допринася за цялостното усещане.
Най-странната книга за 2025г.
„Вегетарианката“ от Хан Канг, издателство Ентусиаст, която носи нобелова награда за литература за 2024г, беше изключително интересно преживяване. Странна, нетипична, която заслужва втори прочит. Нещо, което не е в мой стил, но тук определено ще си заслужава. Отвъд шокиращия стил, се откроява бунта на една жена срещу насилието отвън и вътре в себе си и разкрива метаморфозата на една душа.
Най-добра книга в жанр нехудожествена литература
Списъкът в тази категория беше сравнително кратък, но едно заглавия се откроява и това е „Конгломератът Автокрация- диктаторите, които искат да управляват света“ на Ан Апълбаум. Смятам, че всеки човек трябва да се запознае с тази книга, независимо дали се интересува от политика, или не. Тя далеч надхвърля политиката и разкрива първоначалните белези, които едно демократично общество трябва да забележи и разруши още в зародиш. Информацията е поднесена ясно и увлекателно с доста скрити от света моменти.
Нов автор, който открих
Това е Мишел Уелбек със своя роман „Подчинение“, издаван от Колибри. Много интересен автор с нетипични възгледи, след когото във Франция винаги става фурор. А контекстът около „Подчинение“ направи преживяването ми с книгата още по-впечатляващо.
Книга, която ме разочарова
С риск да си навлека проблеми с феновете на Фрида Макфадън 😊, „Катастрофата“ беше една доста слаба книга за мен. Не успя да ме впечатли с нищо и сякаш творчеството на авторката не е точно моето.
Книга, чието продължение нямам търпение да прочета
„Последната Госпожа Периш“ от Лив Константин, издавано от Бениториал. Много много ми допадна още повече, че е написана от двама авторки и то сестри. Отлагам дълго време вече втората книга, защото искам да остана възможно най-дълго с историята, но това ще е една от първите книги за 2026г.
Книга, далеч от зоната ми на комфорт
Нямаше как да не поддам на влиянието на роментъзи жанра. Въпреки че е далеч от мен, прочетох „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас и не мога да кажа, че съм разочарована, но не мога да заявя, че съм впечатлена. Бих прочела и втората книга в момент, в който искам нещо неангажиращо, но не съм особено голяма фен на жанра.
С това приключва моята книжна равносметка за годината. Нямам търпение да се потопя в още нови светове, да преоткрия различни култури и жанрове, и да се вдъхновявам от историите, които тепърва ще срещна. Пожелавам ви успешна нова година, изпълнена с много книжни приключения, споделени мигове и открития, които ще докоснат сърцето и ума. Нека новата година ни донесе смелостта да се впускаме в истории, които ни предизвикват, радостта да споделяме впечатления с други книголюбители и вдъхновението да превръщаме четенето в истинско приключение за душата. И нека всяка прочетена страница ни изненадва и кара да мечтаем още по-смело.