Историята на криминалния жанр- Средновековие
Криминалният жанр ни е познат още от Средновековието с една от историите в „Хиляда и една нощ“. В „Трите ябълки“ рибар намира заключен сандък на брега на Тигър и го продава на халиф Харун ал-Рашид, който намира вътре труп на младо момиче, нарязано на парчета. Харун нарежда на своя везир Джафар ибн Яхя да разкрие това престъпление и да намери убиеца в рамките на три дни, или ще бъде екзекутиран.
19век
Криминалният жанр разцъфтява обаче през 19век. Една от предпоставките за развитието е появата на евтиния печат, въпреки че набира популярност почти едновременно в няколко западни страни, Франция изиграва пионерска роля, тъй като през 1836г. Емил дьо Жирарден развива индустрията като намалява разходите за абонамент благодарение на масовото въвеждане на рекламата, като по този начин цената на вестника пада до няколко стотинки и се превръща в леснодостъпен за работническата класа. Едновременно с това 19век е белязан от развитие в науката. Появяват се така наречените „научни“ полицейски сили. Примери за това са: токсикология (1818 г.), фотографиране на нарушители (1840 г.), ентомология (1856 г.), снемане на пръстови отпечатъци (1880 г.), аутопсия (1881 г.), антропометрична идентификация или съдебномедицинска идентификация (1882 г.).
Криминални истории, смесващи готически и мелодраматични жанрове, започват да се появяват във вестниците. Двете са много сходни, черпейки от едни и същи мрачни теми- мистерии, тайни, тъмните страни в обществото, страхове, опустошителни страсти. Нека да не забравяме, че по това време писателите освен с литература се занимават доста често и с журналистика. Така започват да черпят идеи за полицейски/ детективски разкази от реални събития.
Едни от първите произведения в жанра са: „Убийствата на улица „Морг“ от Едгър Алън По, разбира се и романите на сър Артър Конан Дойл, а творбата „Господин Лекок“ (1868) на френския автор Емил Габорио полага основите на методичния и научен детектив като образът му е вдъхновен от реалния полицейски служител с криминално минало Ежен Франсоа Видок.
Италия
В Италия пък през 20-ти век доминира преводната криминална литература. Издателство Mondadori започва поредицата I Libri Gialli („Жълтите книги“). Кориците им са ярко жълти, което дава името на жанра giallo. В началото жанрът е забранен от фашистите по време на Втората световна война, но след това разрешават издаването му, тъй като не влияе пряко на политиките.
