„Хипотезата на злото“ от Донато Каризи е трилър, пренасящ ни в света на сенките, мрака и злото. Комбинира криминално разследване с дълбоки философски въпроси за природата на злото. Романът е продължение на историята за Мила Васкес, специалист по издирване на изчезнали хора, от „Шепнещият“. Макар Донато Каризи да не придобива особена популярност у нас, той е един от европейските автори, които пренасят европейския трилър на „територията“ на големите американски автори, считани за водещи в жанра. Донато Каризи е завършил криминология и познанията му довеждат психологическия трилър до нова висоти. Историята зад „Хипотезата на злото“ е също толкова интересна, колкото и самият сюжет. Самият автор споделя, че след като е написал „Шепнещия“ с него се е свързал човек, който твърди, че е „изтрил“ предишния си живот и сега живее с нова самоличност. Разбираме, че Каризи е заимствал някои елементи от човека за своя сюжет. Дори е „изчезнал“ за няколко седмици, за да влезе в съзнанието на изчезналите.
Самият сюжет е изключително заплетен, изпълнен с обрати и динамика. Няма да навлизам в детайли, тъй като не искам да отнемам от преживяването. Ще кажа само че историята се развива около серия от мистериозни случаи, свързани с хора, които са изчезнали и след това се връщат променени, като че ли са били „заразени“ със зло, но всичко е далеч по-сложно. Мила Васкес е особено интересен персонаж, тя има трудности да изпитва емоции, което я прави едновременно уязвима и изключително ефективна в работата си. Това я превръща в своеобразен „проводник“ между нормалността и мрака. Допадна ми в каква дълбочина Каризи развива своите персонажи, по-конкретно разследващите, като представя техните съмнения и мрака, който таят. Доста често това дори ги приближава до насилниците, които издирват.
Романът умело развива психологическия пласт на историята, като изследва травмата и паметта, самите герои са белязани от миналото си, което влияе на действията им. Границата между жертва и извършител се размива. Злото действа не само чрез насилие, а и чрез контрол над съзнанието. „Ако на земята съществуваше само един-единствен човек, дали той щеше да е добър, или зъл?/Доброто за някои винаги съвпада със злото за други, но и обратното е валидно.“
Стилът на Каризи е пленяващ, допадна ми много елементите като данни от разпити, веществени доказателства, които се появяват без контекст в конкретен момент и развитието на действието се появяват отново по същия начин. При стандартен обрат получаваме нова информация, а при Каризи- нова интерпретация на стара информация. „Хипотезата на злото“ е многопластов психологически трилър, който лесно превзе сърцето ми. Препоръчвам сърдечно.