„Голямата тетрадка“ на Агота Кристоф е една своеобразна дисекция на оцеляването по време на война, представена от гледната точка на двама близнаци. Поверени на грижите на баба си в окупирано селце, близнаците са принудени да се борят за оцеляването си чрез денонощен труд. Баба им е коравосърдечна жена, наричана Вещицата. Момчетата започват един съзнателен процес на самовъзпитание, обучение и каляване. Те записват всичко в Голямата тетрадка.
Изключителен роман, който разкрива дехуманизацията, причинена от войната. Кристоф не дава имена на своите персонажи, нито на мястото, действието се развива в Малкия град, близо до Големия град. Близнаците провеждат съзнателни упражнения като гладуване, бой, за да убият чувствителността си в свят, лишен от морал и ценности.
„Не искаме повече да се изчервяваме, нито да треперим, искаме да привикнем към обидите, към думите, от които боли.“
Въпреки това обаче те решават, че трябва да се самообразоват, четат Библията, запомнят цели пасажи, смятат и създават съчинения в Голямата тетрадка, които обаче трябва да отразяват напълно обективно реалността.
„Думите, които означават чувства, са твърде неясни, по-добре с употребата им да се избягва и да се придържаме към описанието на предмети, на човешки същества и на самите нас, тоест към вярното описание на фактите.“
Не мога да кажа, че героите не претърпяват развитие, но то по-скоро е деградация. В началото на романа те се сблъскват с първия им учител, Бабата. Тя е въплъщение на суровата природа и оцеляването. Те не разбират нейната жестокост, лъжите ѝ, скъперничеството, егоцентризма ѝ. Съзряването на близнаците, които Кристоф обрисува като единен неразделен организъм, силно подчертан от избора на наратива на първо лице множествено число „ние“, се превръща в емоционално осакатяване. Те се превръщат в също толкова жестоки съдници, борци за справедливост. Не са представени като лоши, по-скоро се превръщат в аморални. Те могат да убият или да помогнат с еднаква леденостудена прецизност. Ако някой заслужава наказание, те го изпълняват без гняв просто като корекция на реалността.
Докато градът е под окупация и бомбардировки, децата се сблъскват с различни форми на човешко падение: срещат се с педофил, с гладуващи еврейски затворници в „маршовете на смъртта“ и с момиче с увреждане, с което имат сложни и странни отношения.
Силно повлияна от историята на нейната родна държава, Унгария, и тоталитаризма и Революцията от 1956г., Агота Кристоф изследва до какви крайности може да стигне дехуманизацията и колко необратимо емоционално осакатяване нанася войната върху човешката душа. Близнаците не просто губят своята невинност; те я умъртвяват методично, превръщайки се в огледало на жестокостта, която ги заобикаля.
Невероятен е стилът на авторката, който е минималистичен. Използва кратки и ясни изречения, лишени от епитети и метафори, без излишни обяснения и описания и отразява начина, по който близнаците възприемат света като поредица от факти без преживявания. Избора на сегашно време скъсява дистанцията на времето и създава това чувство на неизбежност. Кристоф казва възможно най-малко и оставя ужасът да разкаже историята. С безчувствеността на изказа в ужасяващи моменти, за мен, тя доста се доближава до Ане Рил.
„Голямата тетрадка“ е един смразяващ роман за безчувствието, дехуманизацията и разпада на обществото и изконните човешки ценности в света на войната. Много силно ме впечатли не само с историята, но и със стила, който е в унисон със замисъла. Романът ме накара да се замисля колко крехка е границата между доброто и злото, между невинността и жестокостта, и колко лесно човек може да бъде променен от обстоятелствата. Доста трудно се сдържах да не цитирам силни моменти от книгата, за да не разваля цялото усещане при четене, но много силно препоръчвам романа.