Карта на смеха и забравата: пътеводител през седемте части на романа на Милан Кундера

милан кундера
☕︎ ~ 9 мин. за четене

Както разгледахме в ревюто за „Книга за смеха и забравата“ от Милан Кундера, романът е написан във вариации. Тоест имаме поредица от седем истории , представени като седем части на едно цяло, въпреки че сюжетите и героите са уникални за всяка история, но свързани от повтарящи се теми.

  • Изгубените писма
  • Мама
  • Ангелите
  • Изгубените писма
  • Litost
  • Ангелите
  • Границата

I част- Мирек и редактираното минало

Държавата иска да премахне неудобните хора от историята. Мирек иска да премахне неудобна част от собствената си биография.

Февруари 1948 г. Клемент Готвалд се обръща към тълпа в Прага. Студено е. Владимир Клементис поставя шапката си на главата на Готвалд. През 1950 г. Клементис е елиминиран, както физически, така и от снимки; на снимките от февруари 1948 г. Клементис е изчезнал, но шапката му все още е на главата на Готвалд.

Мирек е дисидент под полицейско наблюдение. Той решава да скрие инкриминиращите си писания, но не преди да види отново Здена, която все още е отдадена на комунизма. Той иска да си върне любовните ѝ писма, доказателство, че двадесет години по-рано е бил влюбен в тази доста обикновена жена. Той отива в къщата на Здена, последван от немаркирана кола. Здена го съветва да се опита да накара партията да му прости, но отказва да му предаде писмата. Той подозира, че тя е в съюз с полицията, докато Здена искрено иска той да се върне към нормалния си живот. На връщане губи полицейската кола, само за да я намери отново, когато се прибира. Открива, че апартаментът му се претърсва; той и синът му са арестувани.

II част- Идентичност във фрагменти

Тук са Карел, съпругата му Маркета, Ева и майката на Карел. Отношенията между тримата имат своя предистория. Ева първоначално е любовница на Карел, но впоследствие се сближава с Маркета. Постепенно връзката им се превръща в триъгълник, който и тримата приемат. Плановете им обаче се объркват, когато майката на Карел решава да остане до понеделник.

Разговорите ѝ постепенно се насочват към спомени от времето на Австро-Унгария. Паметта ѝ обаче започва да я предава, отделни имена и случки се разместват, а самата тя болезнено усеща това и се оттегля в стаята си, засрамена от собственото си объркване.

Присъствието на майката връща Карел към детството му. Минали образи започват да се наслагват върху настоящето, а стар спомен променя начина, по който той възприема жените около себе си.

При Мирек проблемът е желанието миналото да бъде редактирано. В „Мама“ Кундера показва друга възможност: миналото остава, но паметта го преобразява. Всъщност именно идеята за фрагментираната памет е една от основните теми в творчеството на Кундера.

III част- смехът на ангелите

Действието се движи между Франция през 70-те години и спомените на Кундера за комунистическа Чехословакия. Две американски студентки Габриел и Мишел подготвят представяне върху „Носорози“ на Йожен Йонеско. Те търсят смисъла на носорога, но постепенно започват да виждат навсякъде преди всичко „комични ефекти“. Убедени, че са разбрали произведението, двете се смеят с искрено задоволство.

Оттук Кундера преминава към въпроса дали всичкият смях означава едно и също. Той противопоставя два вида смях. Единият възниква, когато човек внезапно вижда несъответствието, абсурда и несъвършенството на света. Това е смехът, който разклаща увереността, че всичко има ясен и окончателен смисъл. Другият е смехът на пълното съгласие – радостта на човек, който вярва, че светът е точно такъв, какъвто трябва да бъде. Кундера нарича втория „смях на ангелите“.

С него е свързан и един от най-запомнящите се образи в книгата – кръговият танц. Хората се държат за ръце, движат се в един ритъм и споделят едно и също въодушевление. Кръгът изглежда като образ на съвършеното щастие: никой не е сам, всички принадлежат към едно цяло. Но кръгът има и друга страна, за да има хора вътре в него, трябва да има и хора, останали отвън.

Особено силен е споменът му за поета Пол Елюар. През 1950 г. в Чехословакия са осъдени политическата деятелка Милада Хоракова и поетът сюрреалист Завиш Каландра. Андре Бретон се обръща към Елюар с молба да се намеси поне в защита на Каландра, когото познават лично, но Елюар отказва. В неговото въображение Елюар рецитира стихове сред танцуващия кръг, който постепенно сякаш се отделя от земята и полита над Прага. Поетът и останалите са горе, вътре в общия възторг. Кундера остава долу и тича след тях, вече неспособен да се присъедини.

Междувременно историята на Габриел и Мишел стига до своята развръзка. За представянето си двете поставят хартиени конуси на носовете си, убедени, че така пресъздават комичното в пиесата на Йонеско. Резултатът е толкова нелеп, че останалите студенти първоначално се смущават, а после започват да се смеят. Накрая преподавателят хваща момичетата за ръце и отново се оформя кръг

Кръгът е обещание за щастие и принадлежност, но и пространство, в което различието трудно намира място.

IV част- да спасиш миналото

След смъртта на съпруга си тя започва да усеща как спомените за съвместния им живот постепенно избледняват. Останалите в Чехословакия тетрадки, писма и записки се превръщат за нея в последната възможност да възстанови нещо, което собствената ѝ памет вече не успява да съхрани. Тя отчаяно се опитва да си ги върне, но не успява.

Мирек има минало, от което иска да се освободи. Тамина има минало, което отчаяно се опитва да задържи.

милан кундера

V част- litost- двутактовият двигател

„Litost е мъчително състояние, породено от вида на собствената ни, внезапно разкрила се нищожност.“

Кристина е омъжена за месар и живее в провинцията. Има връзка с автомонтьор, но когато се запознава с млад студент от Прага, той я привлича по съвсем различен начин. Разговорите му за литература, философия и поезия я карат да усеща, че се докосва до свят, който досега е бил далеч от нейното ежедневие. Студентът също е привлечен от Кристина, харесва му начинът, по който тя го гледа – като човек, който принадлежи към по-висок, по-интелектуален свят. В нейното възхищение той вижда потвърждение на собствената си значимост.

Кристина успява да дойде за два дни в Прага. Точно тогава студентът е поканен на вечер с известни чешки поети, но първоначално отказва, защото иска да остане с нея. Срещата им обаче не се развива така, както си е представял. Кристина се оживява много повече, когато той започва да ѝ разказва за поетите, и дори го насърчава да отиде на събирането и да ѝ донесе автограф от най-прочутия сред тях, наречен в романа „Гьоте“.

Студентът отива. Вечерта се превръща в смесица от алкохол, литературни разговори, суета и демонстрация на интелектуален престиж. По-късно той се връща при Кристина с очакването, че най-сетне ще бъдат заедно. Тя отново го спира. Казва му, че ако стигнат докрай, „ще умре“. Студентът веднага придава на думите ѝ романтичен смисъл. Убеждава се, че тя е толкова силно влюбена в него, че физическата близост би била почти непоносима. В тази интерпретация той отново може да вижда себе си като изключителен човек и изключителна любов.

На следващата сутрин разбира нещо много по-прозаично: Кристина просто се е страхувала от нежелана бременност и не е посмяла да говори открито за контрацепцията.

Според Кудера литост функционира като „двутактов двигател“, внезапното мъчително чувство на лична окаяност бързо преминава в прикрит или яростен стремеж към отмъщение срещу този, който е станал причина да прогледнем за собствената си несъвършеност.

VI част- Тамина в свят без минало

В шестата част Тамина се появява отново, но нейният свят вече е сюрреалистичен. Тя попада на странен остров, населен само с деца. Постепенно обаче островът се превръща в затворен и жесток свят, от който Тамина не може да намери изход.

Когато постепенно се превръща в чуждо тяло за детската общност, игрите престават да бъдат игри. Тя става обект на нападение, унижение и преследване. Накрая разбира, че единственият ѝ шанс е да избяга от острова. Тамина влиза във водата и започва да плува към другия бряг. Но другият бряг не идва. На сутринта островът все още е пред очите ѝ. Децата пристигат с лодка, но не я спасяват. Те наблюдават как Тамина постепенно губи сили и потъва.

Това се свързва и с комунистическата идея за децата като „бъдещето“ – общество, което непрекъснато гледа напред и все по-малко назад. Кундера поставя въпроса дали свят, който се освободи напълно от миналото, наистина става по-свободен.

Тамина е противоположността на този свят. Тя живее чрез спомените си и отчаяно се опитва да запази връзката със съпруга си и с живота, който е изгубила. Затова островът е може би най-крайната вариация на забравата в романа.

Тамина толкова силно се опитва да съхрани миналото си, а накрая попада в свят, в който миналото сякаш изобщо няма значение. А липсата на памет води до липса на идентичност.

VII част- отвъд границата на смисъла

Последната част е свързана с Ян, който е на прага на емиграцията, и отношенията му с Едвиж и останалите хора около него. Сексуалността заема голямо място, но както често се случва при Кундера, тя е начин да се стигне до по-голям философски въпрос. Този път въпросът е за границата.

В тази част отново се появява смехът. При погребение например падането на шапка върху ковчега внезапно разрушава сериозността на ритуала и го превръща в комична ситуация. Смехът се появява на границата, в момента, когато човек внезапно погледне отвън онова, в което допреди миг е участвал напълно сериозно.

Ян си спомня различни любовни връзки, фантазии и сексуални ситуации. Някога те са носили вълнение именно защото са прекрачвали някаква граница. Но когато самото прекрачване се превърне в правило, новото постепенно започва да прилича на старото.

Точно това Кундера нарича „границата“, моментът, след който едно преживяване вече не може да бъде усилено, а започва да се разпада в комичното.

Има ли момент, след който свободата, повторението и натрупването вече не обогатяват преживяването, а го изпразват от смисъл?

Как да не се изгубим в „Книга за смеха и забравата“

Може би най-полезният начин да четем романа е да престанем да очакваме, че всяка следваща част ще продължи историята на предишната.

Когато Мирек изчезне, неговата история ще се появи отново чрез друг човек в различна ситуация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *