Книга за смеха и забравата, Милан Кундера

  • Оригинално заглавие: Le Livre du rire et de l'oubli
  • Автор: Милан Кундера
  • Дата на публикуване: 2026г.
  • Страници: 287
  • Издателство: Колибри
книга за смеха и забравата
☕︎ ~ 4 мин. за четене

„Книга за смеха и забравата“ от Милан Кундера е роман в седем части, съчетаващ художествена литература, есе и автобиография.

Кундера се присъединява към Комунистическата партия още като много млад, но през 1950 г., на 21 години, е изключен за антипартийна дейност. По-късно е възстановен като член на партията, но след потушаването на Пражката пролет през 1968 г. положението му отново рязко се променя заради критиките му към властта. Творбите му са забранени, а възможностите му да преподава и публикува в Чехословакия постепенно изчезват. През 1975 г. той и съпругата му Вера заминават за Франция. През 1979 г. чехословашкият режим отнема гражданството му, а през 1981 г. Кундера получава френско гражданство. Именно „Книга за смеха и забравата“ е първата творба, написана от него след напускането на Чехословакия.

Между Чехия и Франция, между изгнаничеството и паметта за изгубения дом, постепенно се оформя и една от най-съществените линии в творчеството му- усещането за човек, който принадлежи едновременно на два свята и същевременно остава завинаги малко чужд и на двата.

„Книга за смеха и забравата“ е роман във формата на вариации, изграден е от седем отделни разказа, представени като седем части на едно цяло. Историите имат различни герои и сюжети, но са свързани от повтарящи се теми. Така читателят преминава през различни истории, всяка със собствен характер, като връзките постепенно се разкриват. Една от смисловите единици е борбата между човешката памет и политическата забрава. В творчеството на Кундера често наблюдаваме „забравата“ като оръжие от авторитарните режими, които освен че пренаписват историята, заличават идентичността.

Началото на романа започва с комунистическият лидер Клемент Готвалд, който говори пред множество в Прага. До него стои Владимир Клементис и понеже е студено, му слага собствената си шапка. Моментът е заснет. По-късно Клементис изпада в немилост, осъден е, а образът му е премахнат от официалната фотография. На снимката остава Готвалд  и шапката на човека, когото историята се опитва да заличи.

Но ако романът се изчерпваше с тази идея, той би бил просто книга за тоталитаризма. Кундера прави нещо по-интересно: показва, че желанието да променяме собственото си минало съществува и вътре в самия човек. Мирек е интелектуалец, който след събитията от Пражката пролет изпада в немилост пред комунистическия режим. Той грижливо пази своя личен архив-дневници, писма и различни документи, въпреки че знае, че е наблюдаван от тайната полиция и че тези материали могат да бъдат използвани срещу него. За Мирек съхраняването им е начин да запази свидетелство за собственото си минало и да не позволи на властта да заличи неговата история. Но Кундера изгражда около героя любопитен парадокс: докато Мирек се съпротивлява срещу опита на държавата да пренапише живота му, самият той се опитва да направи нещо подобно със собственото си лично минало.  Той иска да си върне любовните писма, изпратени преди години на жена, от която сега се срамува.

Кундера ни представя и историята на Тамина, чиято история е огледална. След смъртта на съпруга си тя започва да усеща как спомените за съвместния им живот постепенно избледняват. Останалите в Чехословакия тетрадки, писма и записки се превръщат за нея в последната възможност да възстанови нещо, което собствената ѝ памет вече не успява да съхрани. Тя отчаяно се опитва да си ги върне, но не успява. Мирек има минало, от което иска да се освободи. Тамина има минало, което отчаяно се опитва да задържи.

Смехът, Кундера разделя на две противоположни сили. Дяволският смях се появява там, където привидният ред внезапно се пропуква и светът разкрива своята нелогичност и абсурдност. Това е смях на съмнението и иронията. Той разрушава прекалената сериозност. Той освобождава човечеството от догмата, като разкрива, че нищо не е сериозно. Смехът на ангелите (фанатизъм)  е смехът на пълното съгласие със света. Той изразява радостта от реда, съвършенството и хармонията. Това е смехът на тоталитарния режим, където всеки трябва да бъде щастлив. Той отхвърля съмнението, иронията и индивидуалността.

Именно тук става важен образът на кръговия танц. Хората се хващат за ръце, движат се в един ритъм и споделят общия възторг. Кръгът създава усещане за близост и принадлежност, но същевременно очертава граница, има хора, които са вътре, и други, които остават отвън. От този момент човекът, който вече не споделя общата увереност, гледа танца отвън и вижда в него не само радостта, но и опасността от колективното заслепение.

И всъщност светът криволичи между тези две полюсни състояния. Ако смехът на Дявола надделее, светът губи всякакъв смисъл и се превръща в пустиня на цинизма. Ако смехът на Ангелите надделее, светът се превръща в тоталитарен ад, където критичната мисъл е забранена под претекст за всеобщо щастие. Така смехът става мерило за човешката свобода.

В следващата статия, „Карта на смеха и забравата: пътеводител през седемте части на романа на Кундера“, ще навлезем малко повече в дълбочината на самия сюжет.

Сюжет
10
Стил
10
Емоция
8

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *