„Ако котките изчезнат от света“ на Генки Кавамура е роман за смъртта, но през погледа на живота. Фабулата е изградена между философската притча и приказката – един млад пощальон научава, че е неизлечимо болен и му остават няколко месеца или дори седмица, а Дявола му предлага сделка- за всяко нещо, което той се съгласи да премахне от света, ще получи още един ден живот. Романът проследява седемте дни, подобно на Бог, който сътворява света за седем дни, но главният герой всеки ден ще избира по едно нещо, от което да лиши света.
Какво бихме били готови да пожертваме, за да живеем още малко?
Първоначално въпросът изглежда лесен. Ако нещо не е жизненоважно, защо да не бъде премахнато? Главният герой постепенно премахва телефоните, киното, часовниците, но когато се стигне до неговата котка ситуацията се усложнява. Тя е символ на безусловната привързаност, паметта и връзката между него и майка му. И така ако постепенно премахнем всичко, което не е необходимо за физическото оцеляване, накрая ще остане един свят, в който човекът може да съществува, но вече няма защо да живее.
Образът на Дявола е един от най-интересните художествени елементи в романа. Той не е традиционният образ на абсолютното зло. Вместо страшен и демоничен персонаж, той е почти комичен, ексцентричен и на моменти дори симпатичен. Дявола приема образа на нашия главен персонаж, но в неговата противоположност, подобно на алтер его. Дяволът функционира като своеобразен философски експериментатор. Той поставя героя в крайна ситуация, в която всички абстрактни въпроси за смисъла на живота внезапно придобиват конкретно измерение. В този смисъл сделката с Дявола напомня класическия мотив за фаустовския договор, но Кавамура го преобразява в съвременна и много по-интимна форма.
„Ако котките изчезнат от света“ – животът през погледа на смъртта
Една от най-дълбоките линии в романа е свързана с отношенията между героя и неговото семейство. Смъртта го принуждава да се върне към отношения, които трябва да преосмисли и поправи. Любопитно е как Кавамура води своя герой през тъмното, без да му дава готови отговори и без директно да му посочва какво трябва да осъзнае. Вместо това той го поставя в поредица от ситуации, които постепенно го карат сам да достига до важните истини за живота, любовта, загубата и близостта.
Обичам вглъбеността на японската литература, без излишен драматизъм, със спокойствие тя говори за болезнени теми тихо и деликатно. Стилът на Кавамура се отличава с лекота, но всъщност ни кара да се замислим за всички малки неща, които приемаме за даденост, докато не се изправим пред възможността да ги изгубим.
Любопитен факт е, че, както споделя и Деси Желева пред Nova News, романът донякъде е вдъхновен от истински случай. Кавамура един ден си губи телефона, няма как да се свържи с никой и си задава въпроса- какво ще се случа, ако телефоните изчезнат? И тогава се сеща за чичо си, който умира от мозъчен тумор, му е казал, че светът няма да свърши с неговата смърт. А всъщност дали това е така? Именно от този въпрос постепенно се ражда „Ако котките изчезнат от света“, роман, който ни кара да се замислим не само какво би останало след нашата смърт, но и какво бихме загубили от света, ако премахнем всичко, което прави живота ни значим.
И след последната страница може би ще поискате да се обадите на някого и просто да му кажете колко много го обичате. А на следващия ден ще изживеете всеки миг малко по-съзнателно и ще бъдете благодарни, че имате и този ден, още малко време, в което да следвате мечтите си, да обичате, да се осмелявате.