Жорж Санд и езикът на любовта, Беате Рюгиерт

  • Оригинално заглавие: George Sand und die Sprache der Liebe
  • Автор: Беате Рюгиерт
  • Дата на публикуване: 2025г.
  • Страници: 395
  • Издателство: Емас/ поредица Бунтарки/
Жорж Санд
☕︎ ~ 5 мин. за четене

Жорж Санд и езикът на любовта, Беате Рюгиерт

Изключително вдъхновяващо е да четеш за жени, които имат смелостта да се изправят срещу установените порядки на обществото- жени, които не се страхуват да изразят мнението си, които следват мечтите си докрай и вярват в истинската, пламтяща любов. Жени, които не са покорни, отстояват себе си, знаят какво искат и не спират да се борят.

В тази книга, „Жорж Санд и езикът на любовта“, от поредицата на „Емас“- „Бунтарки“, /поредица, която дава гласност на борбените жени, които се опитват да променят епохата, в която живеят и чийто житейски път е вдъхновение/, се срещаме с Орор Дюдеван, по-известна като Жорж Санд. Тя облича мъжки дрехи, нещо непозволено във Франция през XIX век, и си поставя цели, които за онова време изглеждат немислими: да стане успешен писател, да заеме място в светския живот и най-вече- да изживее истинската любов.

Още в първите страници, от романа на Беате Рюгиерт, Жорж Санд поставя на масата възгледите си за равноправие между хората, независимо от мястото в обществото, което заемат, от работата, която имат, от пола. „Всички хора са равни – изрече тя напълно спокойно. – Идваме на света голи, а когато умрем, ни слагат една и съща последна риза. Разделението на живите хора на бедни и богати е произвол./- А на мъже и жени?/Орор се усмихна. Очите на Латуш светнаха./- Същото е – кимна тя. – Мъжете и жените би трябвало да имат равни права. Това важи и за селяни и земевладелци, за работници и фабриканти, за благородници и така наречения прост народ.“ Важно е да отбележим, че XIX век във Франция е едно бурно време както в политически план, така и в социален и културен план, време, в което ценностите се изменят, за да достигнат до „Свобода, равенство и братство“. Откриването на нови машини и индустрии води до бърза индустриализация и урбанизация, тъй като много хора се местят в големите градове, за да търсят работа и развитие. Въпреки промените обществото все още се приспособява към различното мислене. Така че думите и идеите на Жорж Санд са били революционни и изключително дръзки за „мъжкия свят“ по онова време.

Впечатляваща е амбицията на Дюдеван спрямо литературата. XIX век е характерен с прехода романтизъм- реализъм, натурализма и символизма. Редом до Виктор Юго, Зола, Флобер, Стендал е Жорж Санд с нейните романи, които се вписват в жанра на сантименталния роман. В романа Орор гради новия свят с плам и дързост- „Много си кротък – подхвана тя обвинително. – Къде ти е огънят? Не бива да позволяваме да се отнасят така с нас, Жул.“. Защото, когато гориш в това, което правиш, когато си уверен в каузата, няма какво да те спре, няма пречка, която да не можеш да преодолееш. Жорж Санд преживява насилие, разочарование, любов, болка, мъка, но винаги остава вярна на себе си и принципите си, в нито един момент не дръзва да се откаже от мечтите.

Тя казва: „Жадувам за свободата, която бих имала, ако бях мъж.“ Безстрашна, непокорна и огнена, тя използва езика на любовта, за да вдъхновява хората към промяна, самоосъзнаване и бунт срещу несправедливостта. Допада ми и портрета на писателя, който се изгражда в романа. Той е този, който трябва да разбуди заспалите мозъци, да предизвиква, да предава искрата за промяна. Вярвам, че книгите имат точно тази сила, а писателите тази мисия- да променят обществото, като започнат с всеки един от нас. „Жорж изпипваше действието, работеше върху езика на любов-та, за да покаже на читателя каква крещяща несправедливост се шири навсякъде и да го раздруса. Поведението, подвластно на максимата „Винаги е било така“, трябва да се промени, настояваше тя. Каквото е било, не бива да остава същото – тя представляваше живото доказателство за промяната.“

Винаги съм си мислила колко горди биха били всички личности от миналото, които не са успели да видят реализацията на каузата, за която са се борили. Рюгиерт засяга и това в романа- „Една нощ, докато всички спяха, я осени мисълта, че след няколко години, десетилетия, а може би и столетия, жените ще се учат от това, което тя пише сега.“. Много неща са се променили по отношение на правата на жените и мястото им в обществото и все пак още доста път трябва да се извърви до крайната цел.

Завършвам с един цитат, който според мен много добре описва тенденцията в съвременното общество, а именно, че за да обичаме човека до себе си, първо трябва да обичаме себе си, че за да дарим любов, трябва първо да сме наясно със себе си. Цитат, който ясно разкрива личността на Жорж Санд и нейния непримирим, дързък, безстрашен характер. Цитат, който е вдъхновение и леко намигване към всички жени и битките им, напомняне за силата, която носим.

“Всъщност най-важното в любовта е да оценим какво представляваме самите ние, да свалим всички маски и да се покажем с всичките си грешки и недостатъци. Да се приемем такива, каквито сме. Точно както тя в момента започваше да се приема такава, каквато е: жена, която претендира да получи същите права като мъжа, без да се отказва от ролята си на майка. Жена творец, която разполага с глас, с език и желае да ги постави в служба на другите хора, опитващи се също като нея да бъдат самите себе си. Хора, които държат повече на любовта, отколкото на обществените норми и условности. Хора, притежаващи смелост да преминат бариерите.”

Сюжет
10
Стил
6
Емоция
9

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *