„Жената в каюта 10“ от Рут Уеър проследява историята на журналистката Ло Блеклок, която е поканена на първото плаване на малък луксозен кораб, отправил се към норвежките фиорди. Пътуването би трябвало да бъде идеалната възможност да се върне към нормалния си живот след преживяно травматично нападение. Но още през първата нощ Ло чува шум и вижда как жена е хвърлена зад борда от съседната каюта – каюта №10. Проблемът е, че според списъка с пътниците там никой не е трябвало да бъде. Всички са на борда. Никой не липсва. А Ло започва да се пита дали наистина е видяла това, което твърди.
Има нещо особено притеснително в мисълта да се окажеш насред морето, заобиколена от хора, които не познаваш, и внезапно да осъзнаеш, че никой не ти вярва. Хареса ми и начинът, по който Рут Уеър използва класическата формула на мистерията тип „затворена стая“, но я пренася в съвременна обстановка. Също така сюжетът се отличава с един от любимите ми похвати- обрати по време на самата история, а не един огромен plot twist в края на романа. Рут Уеър постоянно променя посоката на разказа, кара те да преосмисляш случилото се и да се съмняваш в собствените си предположения.
„Жената в каюта 10“ е динамичен психологически трилър с клаустрофобична атмосфера, много подозрителни персонажи и постоянно усещане, че нещо не е наред. Романът вече има и екранизация от Netflix, в която в ролята на Ло Блеклок влиза Кийра Найтли.
