За мишките и хората, Джон Стайнбек

  • Оригинално заглавие: Of mice and men
  • Автор: Джон Стайнбек
  • Дата на публикуване: 2022г.
  • Страници: 105
  • Издателство: Колибри
за мишките и хората джон стайнбек
☕︎ ~ 3 мин. за четене

За мишките и хората

Повестта на Стайнбек “За мишките и хората” е повест за мечтите и приятелството.

“Вече рядко се случва двама души да се подкрепят – рече замислено мулетарят. – Кой знае защо е така. Сигурно защото всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят./- Но когато хората се подкрепят, е много по-хубаво.”

Лени и Джордж са главните ни герои, които са коренна противоположност един на друг. Лени е едър и силен мъж, който в душата си носи първична детска доброта и който обича всичко меко и пухкаво, но винаги успява да направи някоя беля заради неспособността да контролира силата си. Джордж, дребен и слаб, от друга страна е мъдър и закриля приятеля си, той е моралният център на повестта, който в края поема в неочаквана посока. Лени олицетворява човека, който не е способен да живее в суров свят, пълен с правила, жестокост и подозрения.

Двамата са сезонни фермерски работници, скитащи от ферма на ферма. Въпреки трудния си живот те носят една обща мечта – да имат собствено късче земя, където да отглеждат зайци и други животни. В повестта ги срещаме на фона на красивите калифорнийски пейзажи, които подчертават едновременно крехкостта и силата на тяхната дружба.

Повестта е написана по време на Голямата депресия. Стайнбек описва времето, когато хората са губили дом, работа, сигурност и са били принудени да се скитат. Светът е доминиран от бедност, липса на стабилност и отчуждение. Това засилва усещането за безпътица и отчаяние.

Общата им мечта и цел се появява многократно в сюжета. Тя носи в себе си обещанието за по-добър живот, по-независим и по-щастлив. Но тази цел не е ли всъщност просто една химера, едно успокоение, че нещата ще се подобрят, за да се преглътне по-лесно потискащата реалност? Подобно на Дон Кихот и тук героите остават неразбрани в своите мечти. “Аз доста книжки съм попрочел, та знам: парчето земя е като рая – не можеш стигна до него. Но от главите им не излиза. Все за това си говорят. Фантасмагории!”  Друга основна тема е самотата. Всички герои са самотни, неразбрани и подложени на ударите на предразсъдъците.

Като бихейвиорист Стайнбек описва с голяма прецизност и обективност. Можем ясно да си представим сцената, но не усещаме добавена сантиментална стойност на разказвача. Героите придават реалистично измерение на повестта, а сюжетът оставя сладко- горчив привкус.  В повестта реката е едно от най-важните символични пространства, които Стайнбек използва, за да подчертае както красотата на природата, така и крехкостта на човешкия живот. Тя се появява два пъти – в началото и в края – и рамкира цялото действие като вид „кръг“. Реката подчертава неизбежността на съдбата, героите завършват там, откъдето са започнали. Реката е и убежище, но и място, където мечтата умира. “Обичаш, ама няма! – избухна Джордж. – Все искаш това, което няма. “

Самият Стайнбек прави от повестта сценарии за пиеса, а на няколко пъти тя е екранизирана.  “За мишките и хората” е дълбоко човешка история, които разкрива силата на приятелството и мечтите, но трагично напомня за суровия свят, който е безмилостен към онези, които са най-уязвими.

Сюжет
8
Стил
7
Емоция
5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *