„Вода“ на Джон Бойн е историята на Ванеса Карвин, която бяга от Дъблин на един откъснат в морето остров, сменя името си и започва едно своеобразно изцеления. След травматичния крах на живота си тя има нуждата да опознае себе си, да саморефлектира върху събитията, белязали я за цял живот, да открие вината в себе си и да се опита да разбере действията си, същевременно бяга от болката и отчаянието.
Джон Бойн умело вплита ежедневието на един нов жител в сравнително затворена общност, като чрез дребните детайли от деня разкрива по-дълбоки пластове на човешките взаимоотношения. Ванеса се сблъсква с ограниченото мислене на хора, дълбоко вкоренени в традициите и същевременно страхуващи се да назоват темите табу. Тя се изправя пред разрушения свят на един алкохолик, пред натиска на родителите да налагат собствените си възгледи и да потъпкват съдбата на децата си. Наред с това Ванеса води и вътрешна битка, със собствените си травми, със спомените и с решенията, които трябва да вземе, за да намери себе си и да излезе от кръга на мълчанието и страха.
Рамката, в която влиза романа, са стихиите, които са нашата движеща сила, но в същото време могат да ни погубят. Метафората за водата не е напълно разгърната и по-скоро се усеща като една малка вълна в тихо и спокойно море. И все пак водата с постоянното ѝ движение, никога не е една и съща, тя се променя. Така е и с хората: съзнателно или не, всеки човек преминава през промени, израства и търси своето място в света, отвъд травмите и болката. Именно в тази способност да се движим напред, въпреки всичко, се крие надеждата за вътрешно освобождение и ново начало.
„Вода“ на Джон Бойн уверено нашепва, че винаги има изход, промяната е неизбежна и бягството някой път е самото спасение. То е първата крачка към откъсване от болката, към преосмисляне на миналото и към изграждане на нова идентичност.
