В „Сомнамбулът“ Ларш Кеплер превръща престъплението в смущаващо изследване на човешкото съзнание, в което сънят престава да бъде убежище от действителността и се превръща в нейно най-непредсказуемо продължение. Романът е мрачен скандинавски трилър за жестоко престъпление, съня, паметта и несигурните граници на съзнанието.
В затворена през зимата каравана край Стокхолм полицията открива разчленено с брадва тяло и седемнайсетгодишния Хюго Санд, заспал сред последиците от престъплението. Младежът страда от сомнамбулизъм, провокиран от кошмарни сънища, и не помни какво се е случило през нощта. Когато Юна Лина се заема със случая и търси помощта на хипнотизатора Ерик Мария Барк, разследването постепенно се превръща в проникване в територия, където споменът е несигурен, възприятието може да бъде подвеждащо, а истината е фрагментарна конструкция, която трябва да бъде възстановена. Кеплер не позволява на читателя да се чнастани удобно в позицията на съдник, защото самата възможност за достоверно знание е поставена под съмнение. Между съзнателното намерение и несъзнавания импулс се отваря тревожна празнина, в която психологическата загадка придобива екзистенциален характер.
Съществена роля за изграждането на напрежението има граничното пространство между съня и реалността. В традиционната символика сънят често се свързва с бягството от реалността, с интимността на вътрешния свят или с възможността за освобождаване от ограниченията на всекидневното съществуване. В романа на Кеплер обаче той е лишен от утешителната си функция. Несъзнаваното се превръща в непрозрачна територия, в която могат да се разиграват събития с необратими последствия. Границата между реално и въображаемо постепенно губи устойчивостта си, а кошмарът престава да бъде затворен в пределите на съня.
Така романът използва познатия мотив за двойствеността на човешката природа, но го пренася от полето на моралната алегория към територията на психологическата несигурност. Страшното не произтича единствено от присъствието на извършител, а и от невъзможността човек да разпознае докрай границите на собственото си съзнание. Тази проблематика се разгръща в контекста на скандинавския ноар, чиито жанрови характеристики Кеплер използва, за да изгради мрачна и психологически наситена атмосфера.
Насилието в „Сомнамбулът“ също изпълнява функция, която надхвърля криминалния жанр. Жестокостта на престъплението въвежда читателя в свят, в който телесното страдание разрушава илюзията за сигурност. Въпреки това Кеплер насочва вниманието освен към проявлението на насилието, но и към въпроса за неговата мотивация и психологическите условия, при които то става възможно. Романът оставя тази проблематика в пространството на моралната двусмисленост, където необходимостта от справедливост съществува редом с осъзнаването, че човешката психика не може да бъде изчерпана с едно-единствено обяснение.
„Сомнамбулът“ е роман, в който криминалната интрига служи като средство за изследване на ненадеждността на човешкото познание, на разломите в идентичността и на крехката граница между рационалното съзнание и неговите тъмни, недостъпни пластове.
