В основата на романа „Семейство Мартен“ от Давид Фоенкинос стои идеята за творческата криза на един автор, който решава да напише книга за първия човек, когото срещне на улицата. Така започва историята на възрастната дама Мадлен Трико, жена с любопитна биография, работила за Карл Лагерфелд. Постепенно повествованието се разгръща и обхваща нейното семейство- дъщеря ѝ, нейния съпруг и двете им деца, известни като семейство Мартен.
Романът умело преплита реалност и фикция. Макар авторът да разказва историята на на пръв поглед случаен човек, този избор не е плод на истинска творческа безизходица, а съзнателен художествен похват. Разказът е воден от първо лице, което създава усещане за близост и доверие между автора и читателя. Допълнително, Фоенкинос обогатява текста с бележки под линия, чрез които споделя личните си размисли и коментари за героите и тяхната съдба.
„Семейство Мартен“ разкрива пъстротата на ежедневието и дълбочината на обикновения човешки живот. Макар персонажите първоначално да се възприемат като „неинтересни“, с развитието на сюжета става ясно, че всеки от тях носи своята уникалност, своите тайни и вътрешен свят.
Авторът гледа с нежност и хуманност към своите герои, въпреки понякога натрапчивия характер на разследването си. Фоенкинос се движи по тънката линия на „разказ в разказа“, той пише за истински хора, които постепенно осъзнават статуса си на герои.
„Това е игрив поглед върху литературното творчество, защото авторът много бързо бива предизвикан от своите герои. Когато се сблъскате с реалността, например нямате избор на фамилни имена“, отбелязва той в в предаването „8/9“. Други актуални тема са засегнати в романа- семейния живот, ежедневието и спомените, тормоза на работното място, напрежението във взаимоотношенията, стареенето и трудностите, които младите хора изпитват при планирането на бъдещето.
Кратките глави, фината ирония и лекото чувство за хумор правят романа увлекателен и лесен за четене, а неусетно читателят започва да съпреживява съдбите на персонажите.
Романът „Семейство Мартен“ е деликатно и човечно изследване на обикновения живот, което показва, че зад привидната простота се крият дълбоки и вълнуващи истории. Романът носи част от духа на творчеството на Фредрик Бакман. Чрез своя оригинален подход и топло отношение към героите, Давид Фоенкинос ни напомня, че всеки човек е достоен за разказване и че именно в ежедневието се крие истинската красота на човешкото съществуване.