Себастиан Фитцек
Нямаше как да подмина литературния трилър феномен в България- Себастиан Фитцек. Книгите му набират все повече популярност из социалните мрежи и любителите на криминалния и трилър жанра. Дадох му три шанса с „Пакетът“, „Пациентът“ и „Терапията“, която изслушах в Сторител. Може би мнението ми ще бъде възприето като непопулярно. В това ревю реших да обобщя читателския ми опит с автора, като не бих искала да разкривам части от историята и сюжета.
Определено Фитцек знае как да обрисува герои с объркана психика, които са убедени в реалността, която сами изграждат, които са готови да стигнат до края на мистерията и в същото време преоткриват чудовищната си същност. Нито един от тези герои обаче не е надеждният разказвач. Психологическият елемент е много силно изразен и в трите романа като в дебютната му книга „Терапията“ сякаш не е толкова уверено представен. Фитцек успява да накара читателя да повярва на главния герой и да го последва в търсенето на истината. Прекарвайки го през всички емоционални състояния на героя, всичко негови разочарования, най-често заради близките, които не го подкрепят, за да те отведе в края на историята и да вдигне завесата. Там, където се крие истината, която е също толкова болезнена както за героя, така и за читателя.
Пациентът и Терапията
В „Пациентът“ и „Терапията“ в основата на сюжета е темата за родителството, която Фитцек умело превръща в ужас. Многопластовият и напрегнат сюжет е представен с типичното за автора умение да изгражда мрачна, почти зловеща атмосфера. Той неизменно поставя персонажите си пред изпитания, които ги тласкат към границите на разумното – за да разкрият дали запазват здравия си разум или окончателно се поддават на безумието. Желанието да разбереш истината, любопитството или емпатията са най-силният коз на Фитцек срещу читателя. Те ще те накарат да стигнеш до края. Изборът на автора да пише кратки глави също увеличава напрежението. За мен обаче някъде тук вълнението ми се губи.
Наблюдението ми е, че Фитцек използва едни и същи мотиви и техники за развръзката, които в контекста на всеки роман, изграждат невероятен обрат. Когато обаче хванеш логиката, сякаш успяваш сам да разплетеш нишката и уау ефектът от обрата се губи. На мен ми беше изключително лесно след като прочетох „Пакетът“ и „Пациентът“ да разкрия края на „Терапията“.
Има безброй причини Фитцек да е толкова обичан и да набира популярност на българския пазар. Не отричам качеството на изграждането на сюжета и персонажите, които винаги за изградени в дълбочина, на смахнатите идеи, но мисля, че ми трябва разнообразие в развръзките и заложените мотиви.
