„Откраднаха ни“ от Людмила Петрушевска започва от сюжет, който на пръв поглед ще обрисува една криминална история- подменени деца, присвоена самоличност, семейни тайни и постепенно разкриване на едно престъпление. Много скоро обаче става ясно, че самото престъпление е само отправната точка. Зад него Петрушевска изгражда много по-широка картина на късносъветското и постсъветското общество, свят на зависимости, връзки, измами, дребни компромиси, престъпления, в който личният живот трудно може да бъде отделен от обществената система.
Людмила Стефановна Петрушевска е родена през 1938 г. в Москва с рожденото име Долорес. Произхожда от семейство, тясно свързано с ранното революционно движение, но впоследствие засегнато тежко от сталинските репресии. Част от близките ѝ са екзекутирани или изпратени в изгнание, а семейството попада сред обявените за „врагове на народа“.
Петрушевска започва да пише още по съветско време, но дълго среща затруднения с публикуването. Широкото ѝ признание идва през перестройката и след разпадането на СССР. След руската инвазия в Украйна Петрушевска открито осъжда войната и действията на руската армия и се установява във Вилнюс, Литва.
В основата на „Откраднаха ни“ стоят няколко съдби, които постепенно се преплитат. Млада студентка ражда дете от мъж, който я изоставя още когато разбира за бременността ѝ. Друга млада жена ражда дете от съпруга си, но умира непосредствено след раждането. Трета жена – вече на възраст и неспособна да роди – търси начин да се сдобие с дете, за да убеди високопоставения си съпруг, че му е родила син. Към подмяната на децата се добавя и подмяна на самоличността. Живата жена приема името на починалата, а заедно с него получава и нейната биография. Действието преминава между СССР, а по-късно Русия, и двете измислени държави Монтегаско и Хандия, зад които могат да бъдат разпознати препратки към реални страни и политически отношения.
Подзаглавието „Историята на едно престъпление“ като че ли обещава, че престъплението ще бъде центърът на романа. За мен той се отдалечава от жанра криминале, но Петрушевска е успяла да превърне една криминална история в социална критика. Единствено множеството семейни връзки и междулиностните отношения на моменти размиват основната сюжетна линия.
Тази панорама на късносъветското и постсъветското общество преминава свободно между неговите „ниски“ и „високи“ пластове. До обикновените хора стоят дипломати, високопоставени служители, милиционери, представители на службите, мошеници, мутри и хора, които след края на социализма превръщат старите си връзки в ново богатство. Работата в чужбина означава привилегия, Бракът може да бъде средство за социален напредък. Детето може да се превърне в разменна монета. Чуждата самоличност може да бъде присвоена. Връзките могат да заместят закона, а парите могат да превърнат морално недопустимото в практически възможно.
Една от най-силните страни на романа е безпощадното изображение на моралното разпадане. Границата между жертва и извършител често също е размита. Хората могат едновременно да бъдат пострадали от системата и да възпроизвеждат същата жестокост спрямо някого по-слаб от тях. В този свят присъстват корупцията, подкупите, милицията, КГБ, криминалните структури, обикновените измамници и бившите представители на социалистическата номенклатура, които след политическата промяна започват да въртят сделки за милиони.
„Откраднаха ни“ е една своеобразна история за общество, в което престъплението постепенно престава да изглежда като изключение и започва да прилича на един от начините, по които функционира самият живот.
През 2024 г. театър „Ателие 313“ създава спектакъла „Как хубаво лошо живяхме“ по четири нейни пиеси- „Любов“, „Анданте“, „Чинцано“ и „Три момичета в синьо“. Макар историите да са различни, те са обединени именно от времето и неговите проблеми- още един пример за характерния за Петрушевска интерес а към обществената среда, която поражда отделния човешки конфликт.
