„Осемдесет и девет думи“ от Милан Кундера ни запознават с философския и естетически речник на автора, „Прага, една изчезнала поема“ пледира за оцеляването на чешката култура, застрашена от „съветската цивилизация“.
„Осемдесет и девет думи“ е един личен и лексикален анализ, роден от изгнанието и предателствата на превода. Своеобразен речник, в който Кундера разкрива философията зад едни от най-честно използваните в романите му ключови думи. Доста пъти той споменава неточностите в преводите му, които той е трябвало да пренаписва. Тази есеистичен текст е едно потапяне във философията на автора и ключ с отговори на въпросите, които предизвикват романите му. Определено препоръчвам първо да прочетете някое от другите му произведения като „Шега“, „Непосилната лекота на битието“ „Животът е другаде“ не само заради препратките към тях но и за по-доброто им осъзнаване.
Вторият текст от сборника е „Прага една изчезнала поема“, който е една пледоария за чешката култура. Той анализира специфичните характеристики на малките народи в Централна Европа, чието оцеляване зависи от тяхната култура, която беше задушена от руския тоталитаризъм. Именно чрез споменаването на редица значими автори и композитори той показва величието на града и дълбочината на неговата културна традиция. Сред тях се открояват Франц Кафка, Ярослав Хашек, Карел Чапек, Леош Яначек.
Способността му да превръща личния опит в универсално послание и да мисли едновременно като писател и философ го нарежда сред най-значимите интелектуалци на своето време. Именно тази съчетана дълбочина на мисълта, художествена чувствителност и морална позиция правят Кундера необходим глас за разбирането на човека и културата в съвременния свят.
