В трилъра с паранормални елементи, „Мотел Залез“, Симон Сейнт Джеймс отново ни запознава с Карли Кърк, която е решена на всичко, за да открие мистерията около изчезването на леля си. Водена от нуждата да открие истината, Карли заминава за малкото градче Фел, където някога е работила леля ѝ. Тя започва работа в същия мотел. Малко по малко Карли започва да върви по стъпките на своята леля, разкривайки тъмни тайни, необясними явления и опасни истини около убийствата на няколко жени през 80-те.
Също както в „Момичетата от пансиона“ и тук авторката ни представя две времеви линии, едната през 2017г. с историята на Карли, а другата през 1982г. Така тя Джеймс създава невероятна динамика на действието, напрежението нараства, а историята се разплита от две гледни точки. Романът съдържа силна феминистка страна чрез своите персонажи, които са изключително силни жени, не се страхуват да изрекат истината на глас, да защитят себе си и другите, както и да се противопоставят на несправедливостта. Чрез техните истории романът поставя под въпрос дълбоко вкоренената идея, че жените трябва да се страхуват, да бъдат тихи, внимателни и предпазливи в света около тях. Вместо това авторката показва героини, които отказват да живеят в сянката на този страх. Те излизат сами, вземат решения, поемат рискове и активно търсят истината дори когато това ги поставя в опасност.
Определено в „Мотел Залез“ паранормалното не заемаше чак толкова голяма част от сюжета както в „Момичетата от пансиона“, или поне на мен така ми се стори. Въпреки това Симон Сейнт Джеймс успява да изгради завладяваща интрига и се превръща в един от любимите ми автори. Сюжетът те увлича неусетно и страниците започват да се обръщат все по-бързо. Поздравления и на Benitorial, чието оформление и корици е невероятно. Както винаги всеки един детайл е изпипан и допринася за четенето.
