„Мигът на звездата“ от Кларисе Лиспектор е роман за простотата, безнадеждността и незабележими хора, които сякаш съществуват в периферията на света.
В центъра на повествованието е Макабея, млада, необразована и бедна девойка от Североизточна Бразилия, която живее в мизерно предградие в Рио де Жанейро, напълно невидима за обществото. Романът е метапроза, тъй като разказвачът е мъжко алтер его на авторката, което постоянно разсъждава върху самия процес на писане.
На пръв поглед сюжетът е обикновен и предвидим, но зад тази привидна простота се крият дълбоки философски въпроси за идентичността, бедността, отчуждеността. Както главната героиня Макабея, така и самият разказвач се намират в непрестанно търсене на себе си. И двамата стоят на границата на собствената си идентичност- крехки, несигурни и разколебани.
Романът е кратък, има цели 13 алтернативни заглавия, които подчертават фрагментарността на историята. Стилистиката се гради върху потока на съзнанието, което позволява на читателя да навлезе дълбоко във вътрешния свят на героите. Едновременно с това Лиспектор поднася една социални критика към бедните прослойки на бразилското общество.
Финалът на романа оставя горчивина, като Макабея успява да получи свое звезден миг. Символиката на заглавието пречупва буквалността на думите през призмата на тъжната ирония и разкрива колко кратко и крехко може да бъде щастието за онези, които цял живот са останали невидими за света.
