На 30 септември отбелязваме Международния ден на преводача – ден на хората, благодарение на които книгите прекрачват границите на езика, в който са написани.
Празникът е свързан със св. Йероним, един от най-известните преводачи на Библията и традиционно смятан за покровител на преводачите. През 2017 г. Общото събрание на ООН официално обявява 30 септември за Международен ден на превода, като подчертава ролята на езиковите специалисти за разбирателството и общуването между хората и народите.
Всеки, който е учил чужд език, знае колко бързо се разпада представата, че за всяка дума съществува точен еквивалент. Една дума може да носи спомен, културна асоциация, ирония или двусмислие, които липсват в другия език. Шегата може да се основава на игра на думи. Обикновеният читател може да премине през едно изречение, да разбере смисъла му и да продължи, преводачът- не. В този смисъл преводачът вероятно е един от най-внимателните читатели, които една книга някога ще има. И след това трябва да извърши нещо още по-трудно: да вземе всички тези решения така, че читателят почти да не забележи усилието.
През 2026 г. Международната федерация на преводачите поставя акцент върху езиковото многообразие и езиковите права и върху „силата да бъдеш разбран“.
В свят на бърза технологична еволюция и все по-развити системи с изкуствен интелект, които могат да превеждат текст за секунди, е още по-важно да ценим и подкрепяме професионалните преводачи. Технологиите могат да разпознават думи, да предлагат варианти и да ускоряват работата, но литературният превод изисква усещане за контекст, стил, подтекст, ирония, културни препратки и ритъма на авторовия глас.
В деня на преводача си струва да помним, че добрият превод е резултат от знания, опит и безброй решения, които остават невидими за читателя, но определят начина, по който една книга ще заживее на нов език.
