Шест книги, шест различни свята. От сюрреалното до дълбоко човешкото, от шумните емоции до тишината между редовете. Въпреки че не беше особено силен месец, заради задълженията на възрастните и една книжна дупка, но беше едно пътуване през различни държави и култури.
„Хвърчилото“ от Летисия Коломбани ни отвежда в Индия, страна на силно вкоренени традиции, където бедността и мизерията често са начин на живот, а строгото класово разделение разединява обществото и обрича най-уязвимите.
„Фотостудиото на изгубените спомени“ е от онези книги, които оставят топлина в сърцето, в които доброто все пак побеждава, които дават надежда, че светът все още си струва.
Историята в романа „Ладивин“ от Мари Н Диай проследява три поколения жени, които са белязани от тайни, срам и търсенето на идентичност.
Александър Димитров майсторски ни повежда на пътешествие из японските градове в сборника с разкази „Силуети в Япония“. Между реалността и илюзията преминаваме през Канадзава, Наха, Аомори, Мино и Вакаяма, следвайки героите и техните лични преживявания. Въпреки че всяка история има своята уникалност, всички те са обединени от общочовешки емоции и проблеми.
„Клара чете Пруст“ от Стефан Карлие е роман, който разкрива силата на книгите и начина, по който могат да променят посоката на един привидно обикновен живот.
“Разкази с часовников механизъм” са на ръба на апокалипсиса, персонажите са в състояние на разпад. В центъра стои човекът със своята крехка идентичност, усещането за „личен апокалипсис“ и преживяванията, които оформят неговото съществуване.
