Мъжът от сенките, Хелън Фийлдс

  • Оригинално заглавие: The shadow man
  • Автор: Хелън Фийлдс
  • Дата на публикуване: 2024г.
  • Страници: 429
  • Издателство: Benitorial
мъжът от сенките
☕︎ ~ 2 мин. за четене

„Мъжът от сенките“ на Хелън Фийлдс мрачен психологически трилър, който ни отвежда в тъмните дебри на човешката психика. Елспет е отвлечена, затворена в малка стая без прозорци, лишена от всякаква представа къде се намира и дали изобщо има шанс да бъде спасена. Докато за нея всяка изминала минута е борба за оцеляване, разследващите се опитват да сглобят оскъдните следи, преди похитителят да избере следващата си жертва.

Хелън Фийлдс ни е позната от съвършената поредица, където Люк Каланак и Ава Търнър са главните разследващи. Също толкова колоритни са персонажите и в „Мъжът от сенките“- Кони Улуайн е американски криминален психолог със сарказъм и меко казано нестандартни подходи. Тук авторката създава интересен парадокс. Кони страда от ахроматопсия, буквално вижда света в черно и бяло, но отказва да мисли за хората чрез лесни морални категории. А Броуди Баарда е инспектор от лондонската полиция, образован, изискан, обран и чувствителен. В сравнение с Кони той е по-слабо разгърнат като образ.

Структурата на романа редува гледната точка на разследващите с тази на хищника, което подпомага динамичността на действието и в същото време усилва напрежението. Проследяваме мислите и действията на пленниците, работата на разследващите и вътрешния свят на Фъргъс.

Темата за травмата е една от водещите. Миналото може едновременно да формира защитни механизми и да подхранва чудовищното поведение на престъпника. Хелън Фийлдс, като адвокат по наказателно и семейно право, поставя въпроса къде минава границата между психичното заболяване и съзнателното зло и доколко човек носи отговорност за действията си. В този ред на мисли чрез преживяваният на своите персонажи авторката поставя под въпрос някои подходи към лечението на депресията и други психични разстройства.

В „Мъжът от сенките“ семейството присъства в няколко форми. Има истинските семейства на отвлечените, които страдат от изчезването им; разпадащият се личен живот на Баарда; загубите и травмите на Кони; и изкуственото семейство, което Фъргъс се опитва да създаде. Романът показва, че думата „семейство“ сама по себе си не означава сигурност. Фъргъс използва семейните роли, за да прикрие насилието. Той представя контрола като грижа и пленничеството като принадлежност.

Трудно е да се даде еднозначно определение на злото в романа. То е деформирана човешка потребност. Желанието за близост е превърнато в похищение, страхът от самотата- в затвор, а копнежът по миналото- в отнемане на чуждото бъдеще.

„Мъжът от сенките“ изгражда образа на престъпник, който е едновременно отблъскващ, плашещ и психологически интересен, без да заличава страданието на жертвите му. След последната страница сянката на Фъргъс продължава да носи тревожния въпрос докъде може да стигне човек, превърнал другите в заместители на собствените си загуби.

Сюжет
7
Стил
8
Емоция
7

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *