„Дисквалифициран като човек“ от Осаму Дазай е дълбока и болезнена изповед за отчуждението, липсата на принадлежност и самотата. Главният герой , Йозо, живее с усещането, че човешкият свят е непонятен, изграден върху правила, които той не може да разбере. Той не вярва, че може да бъде приет такъв, какъвто е, затова избира ролята на веселия шут. Книгата е изградена като поредица от три тетрадки, които разкриват душевното падение на Йозо.
Основният конфликт в романа е между вътрешния свят на личността и изискванията на обществото. Йозо се страхува, че ако покаже своята същност, ще бъде отхвърлен, осмян или наказан. Поради това още от детството си започва да се преструва. Вместо да общува открито, той разсмива хората, играе ролята на шут и превръща себе си в забавление за околните. Усмивката му е маска, зад която стоят тревожност, срам и усещане за пълна самота.
„Това, което ме плашеше беше логиката, по която се движеше светът, базирана на някакъв пласт непредсказуемост относно нещо с неизмерима мощ.“
Тази маска обаче постепенно се превръща в затвор. Колкото по-успешно Йозо забавлява околните, толкова повече се отдалечава от себе си. Чувството за вина и отчаяние го тласкат към алкохолизъм и употреба на наркотици. Саморазрушението има и друга функция, то потвърждава представата на Йозо за самия него. Ако вярва, че е безнадеждно пропаднал, всяка нова грешка му служи като доказателство. Така се образува затворен кръг: героят се презира, затова се самоунищожава, а след това използва саморазрушението като причина да се презира още повече.
„Всичко, което знам и разбирам, е ужасът и тревогата, че аз съм единственият, който е напълно различен от всички останали.“
Срамът е една от най-силните движещи сили в романа. Йозо не само се страхува от осъждането на хората, но и непрекъснато се наблюдава през предполагаемия им поглед. Това го лишава от възможността да разбере собствените си желания. Той знае какво се очаква да покаже, но не знае какво действително чувства. Неговата трагедия се крие в неспособността му да изгради устойчиво чувство за собствена идентичност.
Важна роля в „Дисквалифициран като човек“ имат отношенията на героя с жените. Йозо често намира при тях съчувствие, грижа и временно убежище. Жените усещат неговата ранимост и са привлечени от нея. В техните отношения обаче рядко се изгражда равнопоставена близост. Йозо се оставя да бъде спасяван, издържан или утешаван, но не успява да поеме отговорност нито за себе си, нито за човека до него. Любовта не го освобождава от самотата, защото той не вярва, че е достоен за любов. Дори когато получава доверие, не може да го приеме спокойно.
Между биографията на Дазай и съдбата на Йозо има болезнена прилика- зависимостите, сложните отношения с жените, преживяването на изневяра, лечението в клиника и многократните опити за самоубийство. Приликата е особено силна при неуспешния опит за двойно самоубийство, при който жената загива, а Йозо оцелява.
Дисквалифициран като човек в обществото
„Питах се какво има предвид под „общество“. Събирателно за човешките същества? Къде беше самата материя, която изпълваше значението на това нещо, наречено „общество“? През целия си живот бях мислил, че обществото трябва да е някакво много мощно, строго, жестоко нещо“
Постепенно Йодзо осъзнава, че обществото не съществува като самостоятелна сила извън отделните личности. Зад твърденията, че „обществото“ одобрява или осъжда нещо, обикновено стои мнението на конкретен човек, който представя собствената си преценка като общовалидна. Това прозрение разколебава представата за обществото като всемогъщ съдник.
„Дисквалифициран като човек“ е роман за трагедията на личността, която превръща страха от другите в отказ от самия себе си. Тежък роман, изпълнен с болка, самота и безнадеждност, но и с болезнена искреност към човешката душа. Дазай докосва, защото зад съдбата на Йозо стои чувство, което вероятно всеки е изпитвал поне веднъж- усещането, че не принадлежим напълно към обществото, че не разбираме неговите правила или не се вписваме в очакванията. Дазай ни кара да се запитаме колко често прикриваме страховете си зад роли и усмивки и колко лесно чуждите очаквания могат да ни отдалечат от собствената ни същност.
„Невъзможността да се разбере обществото като понятие, се дължи на невъзможността да бъде разбран самият индивид.“
