Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност
Ден, в който си припомняме, че една общност не се държи само от граници и институции, а от смисъл, който се предава.
Писмеността е право на глас: да назовеш света, да разкажеш историята си, да отстояваш истината, да се учиш и да учиш други. Тя е инструмент за свобода, защото без думи човек остава лесен за подмяна с внушения, с шум, с готови чужди мисли.
Днес празнуваме делото на Кирил и Методий – не като легенда, а като избор: избор да се работи за знание, което достига до всички и за култура, която не се страхува да мисли и да отстоява себе си. И празнуваме хората, които продължават тази нишка- учители, библиотекари, преподаватели, преводачи, редактори, автори. Онези, които ежедневно се борят с „няма смисъл“, „няма време“, „няма нужда“ и въпреки това пазят думите живи.
Но 24 май има смисъл само ако не го превърнем в обичай без последствие. Не е достатъчно да празнуваме „защото е българско“. Истинският празник е защо го празнуваме: защото писмеността е път към знание, достойнство и свобода. И ако вярваме в това, то трябва да се вижда в изборите ни – в уважението към образованието, в подкрепата за учителите и библиотеките, в мястото на книгата, науката и критичното мислене в обществото.
Тук е и нуждата от промяна в България: да престанем да живеем в режим на „оцеляване“ и да започнем да градим държава, в която знанието не е периферия, а основа.
И още нещо важно: писмеността не е трофей, който се държи като доказателство за превъзходство. Тя е мост. Всяка писменост в света носи уникален начин да се мисли и да се помни и затова заслужава уважение. Когато почитаме буквите, ние почитаме човешкото усилие да превърне хаоса в смисъл, опита в знание, болката в история и надеждата в бъдеще. Това е по-висшият смисъл на 24 май – да изберем да бъдем общество на будни хора, а не на търпи, които се оставят да бъдат водени.

