Романизираната биография „Агата Кристи. Любов и романи- един вдъхновяващ живот“ от Зузане Лидер ни представя живота на кралицата на криминалния роман от 1908г. до 1928г. Още в младежките си години Агата Кристи мечтае да стане пианистка или певица и започва да взема уроци. За съжаление, сценичната ѝ треска и „плахото ѝ свирене“ се оказват пречка по пътя към тези мечти.
Най-силната ѝ черта обаче е нейната борбеност. Въпреки подценяването от страна на околните, тя често действа напук на чуждите мнения и успява да следва своя път. Ключова роля в живота ѝ играе нейната майка, която я подкрепя безусловно. Връзката помежду им е изключително силна и естествена, те се разбират дори без думи.
С нейната подкрепа Агата започва да пише първия си роман, който не постига успех, но това не я отказва. Любопитен момент е, че сестра ѝ Мадж също пише, а двете дори се обзалагат, че Агата няма да успее да създаде криминален роман.
Епохата, в която живее Агата Кристи, изисква младите момичета да се оженят възможно най-скоро. Агата обаче иска да намери своята истинска любов, намира повечето за скучни и така един ден се запознава с Арчи. Той е военен летец и изключително енигматичен мъж, който е затворен в себе си и именно това събужда интереса на Агата.С избухването на войната обаче отношенията им се променят и двамата постепенно се отдалечават. В този труден период Агата решава да започне работа като медицинска сестра, като същевременно продължава да пише. Именно тогава се ражда и образът на Поаро, герой, който сякаш оживява в съзнанието ѝ, до степен че тя дори води въображаеми разговори с него.
Романът е написан изключително увлекателно и сякаш носи духа на самата Агата Кристи. Лекият хумор прозира през завладяващия разказ за живота ѝ и придава особена живост на историята. Докато Агата е в интернат във Франция я определят като ексцентрична и, че трябва да обуздае темперамента си. Нещо, което авторката няма никакво намерение да направи и по-добре. Въпреки вродената си борбеност, Агата Кристи често се съмнява в собствените си възможности и подценява качествата, които притежава. Именно в тези моменти тя съзнателно се насърчава да опита, убеждава се, че има шанс да успее и че няма причина да не се справи.
Тази нейна философия е особено вдъхновяваща. Човек трябва да опитва, да вярва в себе си и да бъде упорит, като същевременно от време на време успява да погледне на ситуацията отстрани.
Много ми допадна това колко нерешителни са Агата и Арчи и как опитват различни неща, докато постепенно открият себе си. Това ги прави по-истински и близки до читателя. Смятам, че днес не бива да натякваме на младите хора, че не знаят какво искат, нито да ги притискаме да се реализират възможно най-бързо заради съвременните обществени норми и очаквания. Историята на Агата Кристи е доказателство, че пътят към себе си изисква време, търсене и търпение.
Романизираната биография много ми хареса. поднесена е с финес и лекота, а след прочита ѝ заобичах Агата Кристи още повече.
„За всеки човек е предвиден жизнен път, убедена беше в това, път, който невинаги е ясно очертан, а понякога има и леки отклонения, и обиколни пътеки. Но такъв път съществуваше.“
