icon

Цитат на седмицата

„Не знам колко време мина, докато той се удави. Стори ми се, че продължи с години. Стори ми се, че изминаха само няколко секунди. Стори ми се, че сме в ада.“

„Странната Сали Даймънд“, Лиз Нюджънт

„Страданието осъжда на трезвеност. Става все по-трудно да се измъкнеш от себе си.“

„Две сестри“, Давид Фоенкинос

„Но колко струва животът, щом първата репетиция за живот е вече самият живот?“

„Непосилната лекота на битието“, Милан Кундера

„Лекарят говореше уверено. В крайна сметка беше мъж. Нямаше причина да смята, че няма да му повярват.“

„Непокорните“, Емилия Харт

„-Госпожице, толкава сте хубава, че ме е страх да ви заговоря.

-От какво ви е страх?

-Че не съществувате.“

„Книгата на сестрите“, Амели Нотомб

„[…] и сърцето ѝ става толкова голямо, че трябва да го притиска с двете си ръце, за да не падне на земята.“

„Утринно море“, Маргарет Мацантини

„Разбирате ли, душите ни са нещо като хранилище на натрупаните от поколенията спомени.“

„Фотостудиото на изгубените спомени“, Санака Хийраги

„А момичетата живееха в настоящия момент. В Битие има вечер, има и сутрин. В детството има само сега.“

„Книгата на сестрите“, Амели Нотомб

„ Отварям книгата, тя стене, търся време, няма време.“

Тудор Аргези- „Носталгия“, Мирча Картареску

„В този свят всичко е предварително простено, следователно- цинично позволено. „

„Непосилната лекота на битието“, Милан Кундера

„ […] изливай сърцето си, докато е жив, всички сме приятели, впуснали се на пътешествие в една карета без колела.“

„Чуй ме“, Маргарет Мацантини

„Сър, как умира човек, лишен от утехата на литературата?“

„Котешка люлка“, Кърт Вонегът

„Даде още една частица от себе си само за да има в замяна някого до себе си.“

„Където пеят раците“, Джулия Оуенс

„Дълга история със смени на надежда и отчаяние, които взаимно се подхранват и изгарят. Кислородът на едното разгаря непрекъснато огъня на другото.“

„Градинарят и смъртта“, Георги Господинов

„Лупата на неговото силно пречупващо сърце още веднъж събира успоредните лъчи на сърцата им, а техните души, съхранени от ангелите изцяло за Бога, пламват, изкушени от копнеж.“

„Записките на Малте Лауридс Бриге, Рилке

„Всичко е добро само на своето място и в своето време.“

Ромен Ролан

„За какво говорим, когато говорим за смъртта?“

„Градинарят и смъртта“, Георги Господинов

„В този свят има достатъчно любов за всички, хората трябва само да я потърсят.“

„Котешка люлка“, Кърт Вонегът

„Как искаш да видиш дъното на водата, ако продължаваш да размътваш повърхността ѝ?“

„Чуй ме“, Маргарет Мацантини

„Кокоро усети как нещо топло грее от дълбините на сърцето ѝ. И разбра какво беше това чувство. Беше щастие.“

„Самотен замък в огледалото“, Мизуки Цуджимура

„Когато някоя леля се облече в леопардови шарки, хората казват, че изглежда кичозно. Но не е ли странно колко сладко стоят върху една котка?“

„Ще ви предпишем още една котка“, Шо Ишида

„Жадувам за свободата, която бих имала, ако бях мъж.“ 

Жорж Санд и езикът на любовта, Б. Рюгиерт