„Лекарят говореше уверено. В крайна сметка беше мъж. Нямаше причина да смята, че няма да му повярват.“

„опитът му да открие отговор, който да задоволи всички и никой едновременно, е изключително успешен. Наистина политик до мозъка на костите.“

„Лицето ми бе отворена книга (на страницата на развръзката).“

„Тези истории- на майка ми, на бабаите и дядовците ми, на баща ми- трябва да бъдат разказвани в сегашно време […]. Едно повтарящо се и зашеметяващо сегашно време, което ви приобщава, стича се до вас и ви удавя.“

„Често се опитваме чрез живота на другите да разберем собствения си живот.“

„Жените като нас са причината това да продължава да се случва. […] Понеже е по-лесно да си замълчиш, отколкото да вдигаш шум, нали?“

„За всеки човек е предвиден жизнен път, убедена беше в това, път, който невинаги е ясно очертан, а понякога има и леки отклонения, и обиколни пътеки. Но такъв път съществуваше.“

„Сутринта настъпи като продължение на нощта и дори с цвета на друга нощ.“

„Търсенето на добрите страни на комунизма след падането му стана любимо развлечение на онези, които се бяха възползвали от него или не го бяха живели.“

„Истината е като грозотата: трябва да си близко, за да я съзреш.“

„Не знам колко време мина, докато той се удави. Стори ми се, че продължи с години. Стори ми се, че изминаха само няколко секунди. Стори ми се, че сме в ада.“

„Страданието осъжда на трезвеност. Става все по-трудно да се измъкнеш от себе си.“

„Но колко струва животът, щом първата репетиция за живот е вече самият живот?“

„Лекарят говореше уверено. В крайна сметка беше мъж. Нямаше причина да смята, че няма да му повярват.“

„-Госпожице, толкава сте хубава, че ме е страх да ви заговоря.

-От какво ви е страх?

-Че не съществувате.“

„[…] и сърцето ѝ става толкова голямо, че трябва да го притиска с двете си ръце, за да не падне на земята.“

„Разбирате ли, душите ни са нещо като хранилище на натрупаните от поколенията спомени.“

„А момичетата живееха в настоящия момент. В Битие има вечер, има и сутрин. В детството има само сега.“

„ Отварям книгата, тя стене, търся време, няма време.“

„В този свят всичко е предварително простено, следователно- цинично позволено. „

„ […] изливай сърцето си, докато е жив, всички сме приятели, впуснали се на пътешествие в една карета без колела.“

„Сър, как умира човек, лишен от утехата на литературата?“

„Даде още една частица от себе си само за да има в замяна някого до себе си.“

„Дълга история със смени на надежда и отчаяние, които взаимно се подхранват и изгарят. Кислородът на едното разгаря непрекъснато огъня на другото.“

„Лупата на неговото силно пречупващо сърце още веднъж събира успоредните лъчи на сърцата им, а техните души, съхранени от ангелите изцяло за Бога, пламват, изкушени от копнеж.“

„Всичко е добро само на своето място и в своето време.“

„За какво говорим, когато говорим за смъртта?“

„В този свят има достатъчно любов за всички, хората трябва само да я потърсят.“

„Как искаш да видиш дъното на водата, ако продължаваш да размътваш повърхността ѝ?“

„Кокоро усети как нещо топло грее от дълбините на сърцето ѝ. И разбра какво беше това чувство. Беше щастие.“

„Когато някоя леля се облече в леопардови шарки, хората казват, че изглежда кичозно. Но не е ли странно колко сладко стоят върху една котка?“