„Може би хората не бяха токова черво-бели, а безцелните стъпки бяха част от тяхната борба да намерят своя път.“

„Ще заживея в хармония със себе си, с Вселената, а – най-после – и със стихиите“

„цял живот, събран в образа на една водна линия, където почти се удави, за да реши по-късно да се научи да плува.“

„Преди езикът да стане капан, още когато беше лабиринт.“

„Да мога да си припомням, че вече съм те обичала, за да се науча никога повече да не те обичам.“

„Уважението на избора на човек е висша проява на обич“

„Човешкото създание е концентрат от самоизмислица.“

„Лекарят говореше уверено. В крайна сметка беше мъж. Нямаше причина да смята, че няма да му повярват.“

„опитът му да открие отговор, който да задоволи всички и никой едновременно, е изключително успешен. Наистина политик до мозъка на костите.“

„Лицето ми бе отворена книга (на страницата на развръзката).“

„Тези истории- на майка ми, на бабаите и дядовците ми, на баща ми- трябва да бъдат разказвани в сегашно време […]. Едно повтарящо се и зашеметяващо сегашно време, което ви приобщава, стича се до вас и ви удавя.“

„Често се опитваме чрез живота на другите да разберем собствения си живот.“

„Жените като нас са причината това да продължава да се случва. […] Понеже е по-лесно да си замълчиш, отколкото да вдигаш шум, нали?“

„За всеки човек е предвиден жизнен път, убедена беше в това, път, който невинаги е ясно очертан, а понякога има и леки отклонения, и обиколни пътеки. Но такъв път съществуваше.“

„Сутринта настъпи като продължение на нощта и дори с цвета на друга нощ.“

„Търсенето на добрите страни на комунизма след падането му стана любимо развлечение на онези, които се бяха възползвали от него или не го бяха живели.“

„Истината е като грозотата: трябва да си близко, за да я съзреш.“

„Не знам колко време мина, докато той се удави. Стори ми се, че продължи с години. Стори ми се, че изминаха само няколко секунди. Стори ми се, че сме в ада.“

„Страданието осъжда на трезвеност. Става все по-трудно да се измъкнеш от себе си.“

„Но колко струва животът, щом първата репетиция за живот е вече самият живот?“

„Лекарят говореше уверено. В крайна сметка беше мъж. Нямаше причина да смята, че няма да му повярват.“

„-Госпожице, толкава сте хубава, че ме е страх да ви заговоря.

-От какво ви е страх?

-Че не съществувате.“

„[…] и сърцето ѝ става толкова голямо, че трябва да го притиска с двете си ръце, за да не падне на земята.“

„Разбирате ли, душите ни са нещо като хранилище на натрупаните от поколенията спомени.“

„А момичетата живееха в настоящия момент. В Битие има вечер, има и сутрин. В детството има само сега.“

„ Отварям книгата, тя стене, търся време, няма време.“

„В този свят всичко е предварително простено, следователно- цинично позволено. „

„ […] изливай сърцето си, докато е жив, всички сме приятели, впуснали се на пътешествие в една карета без колела.“

„Сър, как умира човек, лишен от утехата на литературата?“

„Даде още една частица от себе си само за да има в замяна някого до себе си.“

„Дълга история със смени на надежда и отчаяние, които взаимно се подхранват и изгарят. Кислородът на едното разгаря непрекъснато огъня на другото.“

„Лупата на неговото силно пречупващо сърце още веднъж събира успоредните лъчи на сърцата им, а техните души, съхранени от ангелите изцяло за Бога, пламват, изкушени от копнеж.“

„Всичко е добро само на своето място и в своето време.“

„За какво говорим, когато говорим за смъртта?“

„В този свят има достатъчно любов за всички, хората трябва само да я потърсят.“

„Как искаш да видиш дъното на водата, ако продължаваш да размътваш повърхността ѝ?“

„Кокоро усети как нещо топло грее от дълбините на сърцето ѝ. И разбра какво беше това чувство. Беше щастие.“

„Когато някоя леля се облече в леопардови шарки, хората казват, че изглежда кичозно. Но не е ли странно колко сладко стоят върху една котка?“